Тя събира редовно от народа по 2 лева. 2 умножено по милион дава два милиона. Така че не смятайте за дребнаво да потърсите в закона законно ли е да ви таксуват. Преди четвърт век в епохата на Големия Хаос лично с очите си виждах как физически здрави момчета заставаха на входа на стария плаж в Созопол и събираха "вход" от всеки посетител в размер на два лева. И хората си плащаха. Ония така натрупаха първите пачки. Днес не е времето на мутрите. Днес е времето на лекарите. Най-големият световен бизнес не е петролът или наркотиците, а лекарствата.
Преди няколко години, преди да сменя личната лекарка на семейството ми, имах разни такива интимни преживявания в нейния кабинет, които после разказах в едно писмо до Комисия за защита на потребителите с копие до Здравна каса. Здравеопазването за децата е безплатно все още в страната ни и такова трябва да си остане, ако не искаме съвсем да озвереем. За издаването на обикновени потвърждения от принтера ѝ, госпожата, набедена за лекарка, ми поиска за пореден път "потребителска такса" за всяка една от бележките. Заплатих ги и поисках касова бележка. Получих и се зарадвах. Със снимката на касовата бележка и жалбата тази женица беше наказана известно време да няма право да упражнява професията си, а може и глоба да е отнесла.
Убеден съм, че днес, когато вече не съм в нейния списък, тя продължава да събира "таксички" на останалите си овчедушни, равнодушни, апатични и псуващи свои клиенти. Но те ще си продължат да бъдат овци и да си псуват, без да се вълнуват, че тия два лева им ги взимат незаконно. Плащаш и псуваш. Това е положението. После разказах историята в текста "Как да не ви цака жипитката", сигурен съм, че търговката го е прочела. За последно доста време след случая ми се наложи да посетя пак кабинета ѝ, тя се разтрепера от злоба, като ме видя. И почна да ми държи сметка защо съм постъпил така. Ето това се нарича наглост. Опитах се да ѝ обясня. Не ме разбра и няма шансове да ме разбере. Няма такива драйвери в хард диска си, за да осмисля такива изречения.
Може да ви се стори елементарно, но всъщност на това се крепи цялата ни мизерия. На нашата примиреност.
Наскоро майка ми, медицинска сестра в пенсия, реши да поработи сезонно. Започна, убеди се, че не е за нея и си тръгна. Официално – 4-часов работен ден по трудов договор и два дни почивка на седмица. Неофициално – 12 часа на ден, без почивка. Без почивка не само през деня, но и в седмицата и месеца. Целта на "здравния център" в случая не беше да се грижи за здравето на пациентите, а да им дере по две-три кожи, преди да си хванат самолета накъм техните страни. Станаха алчни копелета повечето лекари. Все едно не полагат Хипократова клетва, а някаква Крезова или Мидасова. И Системата е така построена, че няма шанс в бъдеще да почнат да бъдат по-хуманни и по-малко комерсиални. Комерсът в момента се окопава и бетонира. И няма милост. Не извадиш ли 10 лева, за да ти премерят кръвното в "здравния център", така ще си се влачиш като куче недобито.
Разказаха играта на болниците в Бяла Слатина и Попово, на болниците във всички такива градчета, където в съседните общини живеят десетки хиляди нероптаещи и свити хорица, в момента тече бастисването на болниците в малко по-големите градове като Враца и Ловеч... Това е само част от процеса на комасирането, капиталът се окрупнява, систематизира, картелизира, мафията въвежда своите правила. И не, не е старческо мрънкане да наричаме този процес с думата "геноцид", а си е чист факт. Господ да ни дава здраве, че иначе няма къде да мърдаме. Лекарите-мафиоти са свързани с фармацевтите. Изписват едни и същи антибиотици за определени периоди, като вкарват оная фраза за "резистентността" на лекарствата. Вместо да приучват пациентите си към здравословен живот, те им пробутват хапче след хапче. Лекарите получават отчисления от продажбите на аптекарите. Недоказуемо, но много вярно твърдение.
Ще ме прощавате, но мисълта, че здравето е скъпо я разбирам малко в преносен смисъл. И не мога да проумея как така интелигентни хора като лекарите забравят онази част от клетвата си: "Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство". Защото не е чисто и свещено да предписваш едни и същи лекарства, за да богатееш, вместо целта ти да бъде оздравяването на пациента. Не са чисти и свещени много други неща, които гледаме всеки ден из болниците. Но все пак накрая всичко опира до отделния човек, отделния лекар и неговия личен избор. И не вярвам покварата да зарази всички тях на сто процента. В момента сме някъде на 85 %... Някак си все не ми се иска да бъда докрай черноглед.
Автор: Николай Фенерски
