Преди няколко години така се бях газирал на една учителка, дето пълнеше главата на детето ми с глупости, че щях да ходя да ѝ искам обяснение лично. Не го направих публично достояние, понеже не исках да влизам чак в такава конфронтация, исках само да я коригирам да си знае границите – кое може и кое не може да се казва пред децата. Явно, обаче, трябва да се дава гласност на такива неща, когато достигнат подобно умопомрачително ниво. Госпожата беше твърдяла, че високите технологии (смартфони, навигация, компютри) не било възможно да са човешки творения и били донесени на човечеството от извънземна цивилизация. Едно такова изказване дава много ясна представа за човека, който го направи. И, за съжаление, този човек не е продавач в магазина или ютюбър, а е учител.
За възпитанието и образованието на моите деца нося отговорност аз като родител. Лесно мога да коригирам пораженията, нанесени от подобен невежа. Невежеството е сила. Моят авторитет е по-голям от този на подобен преподавател. Защо обаче такива преподаватели са не един и двама в Системата е риторичен въпрос. А какви да са? Такива останаха. Няма хора.
Друга някаква набедена госпожа, която за кратко бе и класна на сина ми, ги подпукала в най-доброто бургаско училище още от първата година и втората им среща с теориите за кемтрейлс и рептилите. Кукугиру, петльо. Момчето беше вече на възраст, в която не мога да се намесвам директно, но задружно с общи усилия децата успяха да я сменят и на следващата година имаха нов учител и нова класна, никакъв допир до онази. Новата класна беше най-здраво стъпилият на земята човек и има голяма заслуга за развитието на децата през следващите години. Слава Богу, че и такива учители са останали.
И тук идва голямото умение, което не вярвам ръководствата на повечето училища да го притежават. Как да бъде различен суеверният даскал от този, който е запазил разума си? Щото суеверието в едни сдържани рамки може да не се прояви и да си остане скрито, тогава то ще нанесе много повече поражения от едно развихрило се и явно суеверие, което може да бъде озаптено. Освен това нещата в живота не стават като по американските филми. Ония, които на думи уволниха учителката в София, очакват това да се случи действително. Само че тя има дълъг стаж, постоянен трудов договор и си чака пенсията. Директорът на училището трябва да е много смел, безскрупулен и безмилостен, за да я уволни заради урока за Луната.
Лично аз не бих я уволнил. Бих я подложил на леко разследване – да установя докъде се простира суеверието ѝ. Дали споменава нещо за кемитрейлс, рептили и извънземни с напълно сериозен тон пред опулените очи на децата. И едва тогава бих взел решение. Най-малкото, което заслужава, е забележка. Да пускаш на видеостената ютюб версии не е образователна иновация, това децата могат и сами да си го правят у дома. За луната има достатъчно доказани факти, които могат да се преподават и без да се навлиза в темата стъпвал ли е човек там. Когато детето е малко, съзнанието му не бива да се размътва. По-късно в пубертета то само ще стигне до съмнението. А темата за официалната версия във времето, в което живеем, е прекалено чувствителна. Като оголен нерв, докоснем се до него и боли.
Имало е случаи, когато преподавам Ботев на по-малки ученици. Тогава темата за неговата смърт я пропускам. Но когато говоря за Ботев с гимназисти и се стигне до тая тема, разказвам им за героизирането. Че паднал с продупчено чело. Това е факт, само че не им съобщавам дори на тях откъде е този факт. Никола Обретенов до края на живота си твърди, че Войводата не е бил прострелян в главата. А в спомените на останалите четници това е записано. Кой лъже? Защо лъже? За контролен втори изстрел отблизо ли става дума? На учениците говоря само за неизяснените обстоятелства. И че е твърде здравословно да се съмняваме във версията на телевизора. Защото някои неща не се причисляват към теорията на конспирацията, а към практиката на конспирацията.
Автор: Николай Фенерски
