Аутопсии на няколко починали хора с Алцхаймер, проведени в Швейцария, са установили, че болестта наистина може да се предизвиква от приони, предавани от човек на човек при трансплантация или инжекция на мозъчни хормони, твърдят учени в статия, публикувана в сп. Swiss Medical Weekly.
Смята се, че Алцхаймер се предизвиква от натрупване на патогенно вещество в невроните – белтъка бета-амилоид. Той се образува от „изрезки“ на белтъка АРР, който участва в процеса по ремонт на увредените неврони и формирането на връзки между тях. Нарушаването в преработката на старите молекули на този белтък води до появата на бета-амилоидни плаки и унищожаване на нервните клетки.
През септември 2015 година учени от Великобритания изясниха, че Алцхаймер всъщност може да се предава от един човек на друг чрез „зараза“ от нервна тъкан с чужди приони.
Прионите представляват „кълба“ от неправилно организирани белтъчни молекули, които се натрупват в нервните клетки на болните хора, и както се оказва – са способни да стимулират бета-амилоидни плаки в невроните на здрави хора, когато попаднат в тяхната кръв и мозъка им. Това за първи път изправило медиците пред факта, че болестта на Алцхаймер може да е заразна.
Херберт Будка (Herbert Budka) от Цюрихския университет и колегите му са открили нови свидетелства за това, като изучили структурата на нервната тъкан и съдържанието на невроните в мозъка на няколко души, починали от Алцхаймер в резултат на трансплантация на твърда мозъчна тъкан.
Учените открили в невроните и капилярите множество бета-амилоидни плаки, а също някои други следи от Алцхаймер. Всички починали били прекалено млади за естествено развитие на болестта – възрастта им била между 23 и 60 години.
Както подчертават учените, потвърждението на заразността на Алцхаймер не означава, че тя може да се предава при контакт с болен. За това се изисква трансплантация на тъкан от починал от болестта човек, което не се прилага в съвременната медицина от 90-те години на миналия век.
От друга страна, това откритие за пореден път говори, че хирурзите, работещи с подобни болни, следва да прилагат особени усилия за стерилизирането на инструментите след операция – бета-амилоидните плаки и прионите добре „прилепват“ към инструменти и повърхности и изключително трудно се отстраняват.
