Мир без гаранции за мир – това заключение и то в началото на гигантски материал на The New York Times за войната в Украйна се набива може би най-много на очи. Поне за тези, които не следят всеки детайл и не съпоставят всяка дори мъничка промяна, с което може би губят понякога голямата картина. Но заключението, касаещо поведението на американския президент Доналд Тръмп спрямо Украйна, е това, което има значение тук и сега – Още: Тръмп заплаши Зеленски, ако не подпише сделката за украинските редкоземни богатства
Статията на The New York Times е буквално километрична и проследява ключови моменти от военните действия досега в Украйна, които предопределиха сегашната ситуация. За да бъде изготвен материалът, са направени над 300 разговора и интервюта в продължение на над една година, като същинският увод разказва как украински висши военни (главното лице е генерал Михайло Забродски), охранявани от британски командоси, отиват в Германия и поставят началото на активната помощ за Украйна във военно отношение. В Германия е създадена тайната щабна оперативна група Dragon (Дракон) - във Висбаден, която се превръща в команден център. И то какъв – структурата, която по същество вплита възможностите и опита на НАТО, активно помага на Украйна. Конкретни примери – унищожаване на щабове на 58-ма руска общовойскова армия, която много дълго време отговаря за Запорожка и Херсонска област. Американците локализират местонахождението, украинците извършват ударите. Само че това става по строго определен начин – украинците нямат достъп до цялата картина на събиране на данни, получават единствено информация за цели от тактическа и стратегическа значимост, като целите се разпределят по предварително уговорени критерии на приоритет - украинското командване не вижда всички сателитни снимки.
След като за статията се разшумя много, бившият главнокомандващ на украинската армия генерал Валерий Залужни разказа повече. "През април 2022 година създадохме център за координация на доставката на военна помощ за Украйна. Той беше базиран в щаба на европейското командване на САЩ в Щутгарт, Германия. След известно време този щаб продължи да работи във Висбаден. По-късно разбрахме, че имаме нужда от съвместен оперативен щаб с партньори, който да оценява нуждите от оръжия и оборудване въз основа на планирането. Тогава ни хрумна идеята да създадем логистичен оперативен щаб, който да анализира планираните операции на Въоръжените сили на Украйна и според стандартите на НАТО да посочва нуждата от тях. Благодарение на подкрепата на Великобритания тази идея се реализира. И Висбаден получи нов живот. Този щаб планира операции, провежда военни игри, формира нужди на украинската армия и ги съобщава във Вашингтон и европейските столици".
Поради огромния обем информация в следващите редове ще обърнем внимание на няколко важни по наша преценка момента в материала на The New York Times.
Стратегия и тактика на бойното поле: Исторически примери за пропуснати възможности
Най-яркият пример в материала е украинската контраофанзива от лятото на 2023 година. Версията на The New York Times е, че заради Володимир Зеленски в крайна сметка са хвърлени много усилия и ресурси да бъде върнат Бахмут, а не да се хвърли всичко към Мелитопол, с идеята да има пробив чак към Азовско море, който да раздели на две т.нар. сухопътен коридор от Крим до Ростовска област, минаващ през цяла Източна Украйна. Такъв успешен пробив щеше да застраши сухопътно Крим. Съответно, заради разделението на силите и недостатъчно ресурси, случи се провал – украинската армия успя донякъде да заходи по фланговете на Бахмут, напредна 10-12 километра към Мелитопол и толкова. Прочитът е, че за този неуспех са допринесли и вътрешни противоречия – между генерал Валерий Залужни, главнокомандващ тогава на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и генерал Олександър Сирски, който водеше украинските сухопътни сили и после замени Залужни на поста. Заради това в крайна сметка се стигна до украинска офанзива към Мелитопол, Бердянск - Мариупол (по границата между Донецка и Запорожка област) и Бахмут тоест цели 3 направления, което американците твърдо не одобрили заради липсата на достатъчно ресурси при украинците (само 12 нови бригади, които сега били разделени между Бахмут и Мелитопол). Сирски допълнително натискал за пробив през Бахмут към Луганска област след бунта на Евгений Пригожин и ЧКВ "Вагнер" срещу Владимир Путин, виждайки в това срив на руския боен дух (ЧВК "Вагнер" беше основната руска ударна сила в Бахмут), а Зеленски сочел Бахмут като "крепост на украинския морал" – историята обаче се разви другояче, Пригожин отстъпи в решителния момент на бунта си и плати с живота си. Интересен факт в прочита на The New York Times – нито дума като решаващ фактор за изхода на украинската контраофанзива от лятото на 2023 година за т.нар. Линия на Суровикин, която и американската медия по онова време възхваляваше като много трудно пробиваема защитна бариера. А линията беше изградена основно именно в защита на Мелитопол и Бердянск – Още: Светът през 2023 г.: Украйна - военни действия, военни престъпления (ВИДЕО)
Всъщност, за Мелитопол е настоявал тогавашният главнокомандващ на украинската армия генерал Валерий Залужни. И това е било още преди да бъде отвоюван обратно Херсон т.е. есента на 2022 година. Американците са имали съмнения, тъй като става въпрос за доста дълбок пробив, но отчитали, че при успех ще има сериозна заплаха за руските сили в Крим. Те са подкрепяли план, при който да бъде превзет Херсон, да се подсигури западният бряг на река Днепър и да има втори фронт в Харковска област, с цел долината на река Оскол, като първо украинската армия атакува там, за да ангажира руснаците и да има по-голям шанс с Херсон. Само че Володимир Зеленски "за една вечер" преобърнал нещата – първо атака на град Херсон. Градът беше освободен през ноември, 2022 година, но от американска страна е имало недоволство, че при данни за недостиг на продоволствия за руснаците в Херсон украинската армия в този сектор, водена от генерал Андрий Ковалчук, се е колебаела твърде дълго да настъпи. А защо първо Херсон – за да може Зеленски да отчете победа и пред Общото събрание на ООН. Всичко това обаче има и положителна страна – в Харковска област руската отбрана била отслабена, защото руското военно командване прехвърляло резерви и гледало какво да прави с Херсон. Затова около два месеца преди Херсон пак да падне в украински ръце, украинската армия успя с бърза операция да си върне Изюм, Лиман, Купянск, да прехвърли река Оскол и да притисне руснаците чак в Луганска област. С помощта на американските сателити, групата "Дракон" във Висбаден навреме е оценила правилно положението и е предала информацията на украинското командване за бърза офанзива, която се получи успешна т.е. най-яркият пример за добро сътрудничество във войната дотук – Още: Светът през 2022 година: Войната в Украйна - Давид бие Голиат с помощ от приятели
Евентуален украински пробив през Херсон и река Днепър до положение руската армия в Крим да бъде поставена под напрежение от украински сухопътни сили е довело до следното – тогавашният руски главнокомандващ в Украйна генерал Сергей Суровикин е говорил да бъдат ползвани ядрени оръжия при перспективата Русия да бъде застрашена да загуби Крим. Това е било подслушано от американското разузнаване, а до този момент Вашингтон оценявал риска Кремъл да прибегне до ядрено оръжие на 5-10%, но след чутото от Суровикин последвала преоценка - 50% шанс. Затова и американците са отправяли политически послания след падането на град Херсон към украинците да не бързат, с цел украинското настъпление да не постигне твърде голям успех и ядрената карта да стане неконтролируема, а самите украинци са почнали да не следват съветите на американските военни след политическата реакция на Вашингтон и не са атакували по-малки тилови руски части, оставени да забавят евентуално бързо украинско настъпление и по-голям пробив. Или казано така - съветите на генералите Кристофър Каволи и генерал Кристофър Донахю към заместника на генерал Ковалчук, бригаден генерал Олександър Тарнавски, са били да придвижи бригадите си напред, да изтласка руския корпус от западния бряг на Днепър и да завземе оборудването му. Обаче заради политическите послания от Вашингтон и елемент на недоверие, украинците не се доверяват изцяло на американските разузнавателни данни - че има само малки руски сили, оставени да бранят основния руски корпус, бягащ от Херсон. "Генерал Донахю казва на генерал Тарнавски, че сателитни снимки показват украински сили, блокирани само от един или два руски танка. Но тъй като не можеше да види тези сателитни снимки, а получава информацията през посредник, украинският командир остава предпазлив и се поколебава да изпрати войниците си бързо напред", пише The New York Times. Резултатът от търканията в крайна сметка - забавянето става факт и Линията на Суровикин видя бял свят за само няколко десетки дни, което спря впоследствие украинската контраофанзива от лятото на 2023 година. The New York Times описва случилото се като пропуснат голям шанс за зашеметяващ украински удар по Крим и добавя, че освен всичко друго украинците не са имали достатъчно боеприпаси и оръжия, за да продължат на източния бряг на Днепър, през Херсон към Крим. С други думи, американската помощ не е дошла навреме и в достатъчно количество, за да може да има реален шанс Путин да бъде изправен пред загуба на Крим.
Вече през 2023 година, когато генерал Залужни пак е искал да има основна атака към Мелитопол с мисъл за Крим, руската армия е била по-подготвена, а украинците в крайна сметка тръгнаха по 3 направления, вместо да се съсредоточат на едно място. И най-опитните украинци, заради Сирски, отиват в Бахмут, докато за направлението към Мелитопол тръгват главно новообучени войници, само 7 бригади, въпреки предупрежденията на вече изпълнилия мандата си генерал Донахю, че след пропуснатото през 2022 година за атака на Мелитопол ще трябва повече време, повече обучение и повече ресурс - съответно, неговият съвет е операция за Мелитопол да се направи през 2024 година. Заместилият генерал Донахю генерал Антонио Агуто и генерал Каволи препоръчват и на украинците да бъдат дадени балистични ракети ATACMS, за да могат да удрят по вече по-далеч преместените в тил руски продоволствени бази (преместени са, за да избягат от обсега на HIMARS) при операция срещу Мелитопол, но администрацията на Джо Байдън се колебае твърде дълго - още един момент е пропуснат, ATACMS дойдоха чак през 2024 година и то за изпълнение на план за нанасяне на удари по стратегически важни обекти в Крим след като и през 2022 година, и през 2023 година са изпуснати по-реалистични шансове полуостровът да бъде застрашен сухопътно.
През 2023 година, на вътрешна среща Сирски се налага за Бахмут, като първоначалният план - операция за Мелитопол с отвличаща маневра за атака към Мариупол и Бердянск, е променен. Всъщност водещият украинските морски пехотинци в уж отвличащото направление към Мариупол и Бердянск генерал Юрий Содол се доверява оперативно много на генерал Агуто и напредва 8 квадратни километра на юг с отправна точка Велика Новоселка, превземайки селата Старомайорско и Урожайно, обаче няма достатъчно войници, за да продължи и това е краят на направлението. Важен щрих, показващ все по-големите пукнатини в доверието между украинците и западните партньори, начело с американците - генерал Тарнавски, водещ атаката от Орехов през Работино към Мелитопол, първо потвърждава с разузнаване на терен положението (праща дронове) и не приема на доверие данните от Висбаден, с което обаче губи ценно време, превзема по-бавно Работино, а руснаците подготвят следващите отбранителни линии и точно те спряха и без това по-малките от първоначално предвидените украински сили. Така украинското командване вече се прицелва в Токмак, едва на половината разстояние от Мелитопол, но украинската армия напредна само още 5-6 километра и толкова. На всичкото отгоре, украинските морски пехотинци на Содол са пратени от генерал Залужни да форсират река Днепър с идеята да се създаде бъдеща заплаха за Крим, а американците са искали да помогнат при Работино - резултатът е няколко месеца боеве в село Кринки на източния бряг на река Днепър и накрая украинската морска пехота се изтегли от там.
Друг значим военен епизод – потопяването на флагмана на Руския черноморски флот "Москва". Американската версия – САЩ подали данни на украинците, че са засекли кораба. Украинците благодарили и след това извършили операция по потопяването му без да кажат на Съединените щати. Случаят е посочен като пример как американците са осъзнали, че Украйна е способна на много и в случая дори, че има свои ракети, с които да извърши такъв подвиг (противокорабните ракети "Нептун"). А украинците действат, за да покажат, че ще се борят докрай - защото след анексирането на Крим са разочаровани как Барак Обама не оказва никаква съществена военна помощ, дори с разузнавателни данни, както и защото американците набързо си затвориха посолството след първия залп от страна на армията на Путин, бележещ началото на пълномащабната война от 24.02.2022 г. Затова и често американските военни съвети се приемат така: "Ние се бием с руснаците, не вие – защо да ви слушаме"? Такова е било отношението на генерал Олександър Сирски, който сега командва Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), но той го е променил, осъзнавайки колко ценно оръжие са американските разузнавателни данни. И го използвал, за да оспори лидерството на предишния главнокомандващ ВСУ генерал Валерий Залужни. Самият Залужни имал трудна връзка с генерал Марк Мили, тогавашният началник на обединените щабове на американската армия. Често Мили поставял под въпрос искания на Залужни за оръжия, като го правел на база данни от сателити. Нерядко в такива случаи украинският главнокомадващ замълчавал и не връщал телефонни обаждания на Мили. Залужни наричал и Сирски "руския генерал", защото Сирски говорел на руски език и е служил в руската армия (всъщност в тази на СССР, например в Афганистан). А тяхното противопоставяне почва през 2021 година - тогава Володимир Зеленски повишава Залужни до главнокомандващ пред Сирски, който до този момент е пред Залужни и му е началник – Още: Украйна приложи "руский военный корабль, иди на ..." на флагмана на Руския черноморски флот
Интересен щрих в историята за "Москва" - говорителят на украинските ВМС (военноморски сили) капитан Дмитро Плетенчук отрече, че американците са открили и подали сигнал за "Москва" и че украинците на тази база са извършили операцията по потапянето му. Това беше планирана от нас операция от самото начало, каза той пред украинския 24-часов телемаратон. Но в материала на The New York Times се посочва, че украинските морски дронове, които разпердушиниха Руския черноморски флот като цяло, са тръгнали от американски прототип, разработван за борба с Китай, ако Поднебесната империя атакува Тайван – Още: Как потопиха крайцера "Москва": Киев показа ВИДЕО с историческото пускане на двете ракети
Голямото заключение от военна гледна точка – Украйна във всеки един момент се стреми да спечели войната, докато САЩ често мислят как Киев да не я загуби. Украйна по-трудно поема политически рискове за постигане на военна цел, докато САЩ се чудят защо не (например мобилизацията на по-млади мъже, от 18-годишна до 24-годишна възраст, което и до днес Зеленски не позволи с аргумент, че това е бъдещето на Украйна и то трябва да бъде пазено). Украинците понякога виждат американците като властни и контролиращи - прототип на покровителство тип по-големия брат. Американците понякога не могат да разберат защо украинците просто не приемат добри съвети. Американците се целят в постижимото, а украинците – в големия удар, което в крайна сметка доведе до обтягането и различията още преди администрацията на Джо Байдън да приключи мандата си. И, разбира се, фактът, че американците чак в края на мандата на Байдън дадоха позволение американско оръжие да се ползва за удари по цели на руска територия – нещо, което многократно беше определяно като "да се биеш с една ръка вързана зад гърба". Защото без удари по важни руски обекти в Русия, Украйна няма как да се надява да отслаби решително руската армия в самата Украйна.
Затова, според The New York Times, операция "Курск" е извършена с американско оръжие от Украйна без предварително Вашингтон да бъде уведомен. В случая Киев се води от максимата – по-добре да се извиняваш, отколкото да се чудиш защо си пропуснал шанса си - Още: Украйна през 2024 г.: Краят на войната е близо, истинският мир е далеч.
Военната помощ на САЩ за Украйна: Истинските числа
Като част от политическата си пропаганда, Доналд Тръмп постоянно повтаря как американците дали вече 350 млрд. долара помощ на Украйна – число, което беше многократно опровергавано, дори френският президент Еманюел Макрон публично го направи, на среща със самия Тръмп: "Европа не дава заеми, а реални пари за Украйна": Макрон поправи Тръмп в Овалния кабинет (ВИДЕО)
Сметката досега, като говорим за доставки директно от резервите на американската армия (изпълнителната отговорност е на Пентагона), е следната: 66,5 млрд. долара военна помощ за Украйна от САЩ – над 500 000 куршума и гранати, 10 000 портативни противотанкови системи Javelin, 3000 портативни ракетни системи "Стингър", 272 гаубици, 76 танка, 40 ракетни системи за залпов огън HIMARS, 20 хеликоптера Ми-17 и 3 ПВО батареи Patriot.
Източник: The New York Times
