Предизборната битка в САЩ оставя след себе си само губещи. Отговорността за това не е на Доналд Тръмп, а на арогантната самовглъбеност на цялата политическа класа, твърди в коментара с Инес Пол.
Светът с трепет очаква изборите за нов президент на САЩ. До последно остава неясно дали Доналд Тръмп ще успее да влезе в Белия дом - заедно със съпругата си Мелания и другите членове на семейната бизнес-империя. Смущаваща е дори само представата за подобна възможност. Как изобщо се стигна дотук? Какво им стана на американците, че са склонни да изберат един човек без всякакъв политически опит на най-влиятелния политически пост в света?
Наследството на Обама
Задачите във вътрешната и външна политика, които сегашният президент Барак Обама ще завещае на своя наследник или наследничка, са гигантски: здравната реформа не е довършена; образователната система и инфраструктурата на много места в страната са в отчайващо състояние; а Сирия е само един от примерите за това, колко опасен вакуум се образува, когато „световният полицай” САЩ се оттегли, и никой друг, освен Русия, не е готов да заеме неговото място. Или когато американците не получат онази военна подкрепа от Европа, на която залагаше Обама в новата си стратегия за военно въздържане.
Все още обаче има голяма вероятност Хилари Клинтън да спечели. Преднината ѝ може и да се топи, но тя все още съществува. Освен това особеностите на избирателната система в САЩ осигуряват на Клинтън известно предимство - заради сигурните гласове, с които тя разполага сред членовете на Избирателната колегия. Въпреки това още отсега е ясно, че независимо от изхода от надпреварата, в края на този недостоен спектакъл ще има само губещи. През последните месеци САЩ се превърнаха в страна, чийто облик се оформя под влиянието на демагози и привърженици на заговорническите теории. Това има пряка връзка и с Доналд Тръмп - човек, който няма никаква представа от политическите дела. Той обаче притежава реторичната сила да превръща грижите на хората в омраза, страховете им - в ксенофобия, а чувството им за несигурност - в блянове за всемогъщество. А сам себе си представя като единствения възможен спасител. Това е класическата рецепта за успех на демагога.
Много хора по света гледат с тревога и отчаяние на случващото се в САЩ и виждат в Доналд Тръмп главния виновник за това, че страната е на път да стане неуправляема. Това обаче не е вярно – не и в политическо отношение. Защото Тръмп засега не спада към класата на политиците, които по дефиниция са длъжни да работят за общото благо на страната и съответно да носят отговорност, ако не го правят. Тръмп е бизнесмен и се интересува единствено от собствената си печалба. Тази икономическа логика следваха всичките му сделки с недвижими имоти, по този начин той се добра до кандидатурата на Републиканската партия, а сега е на път дори да влезе в Белия дом.
Брутална двукласова система
Означава ли това, че американците са си сами виновни, затова че прекалено лесно се оставят да бъдат прелъстени? Или са прекалено глупави, за да прозрат истинските интереси на Доналд Тръмп? Всичко това не отговаря на истината. Защото през последните няколко месеца чух доста мнения на привърженици на Тръмп, които изтъкваха основателни причини за своя избор. И защото извън бляскавите големи метрополии човек се натъква на една съвсем различна картина в страната на неограничените възможности – там е пълно с хора, живеещи в запуснати, бедняшки квартали, с възрастни и болни, които водят ежедневна битка за оцеляване; с деца, които още по рождение се оказват без всякакви шансове в условията на едно брутално двукласово общество.
Но и това не е всичко. Разкритията около електронната кореспонденция на Хилари Клинтън всъщност потвърждават това, което от месеци насам твърди Тръмп: те показват колко корумпирана е Демократическата партия и колко тясно свързана е тя с фамилията Клинтън, която впрегна всичките си възможности, за да предотврати издигането на един кандидат, който можеше наистина да донесе желаното демократично обновление на страната.
Откъснати от партийните маси
В тази съдбовна ситуация си отмъщава арогантната самовглъбеност на политическата класа. На републиканците така им хареса да бъдат контра на всичко, които предлага правителството, че им беше абсолютно безразлично дали ще бъде постигнат компромис по някои спешно належащи въпроси или не. В своята откъснатост от партийните среди, елитът на републиканците прекалено дълго не взимаше Доналд Тръмп на сериозно и накрая беше принуден да номинира един кандидат, който може и да разцепи партията. Защото дори Тръмп да загуби накрая, милионите му поддръжници няма да изчезнат. И ще правят всичко възможно, за да не допуснат сключването дори и на политически смислени компромиси с евентуално бъдещо правителство на Хилари Клинтън. А в редиците на републиканците не се забелязва нито една лидерска фигура, която да е достатъчно силна, за да успее да канализира разочарованието и гнева. Изцяло открит остава въпросът как републиканците смятат да си осигурят политическа дееспособност след тези избори.
Ако пък Хилари Клинтън победи, тя няма да има твърде много възможности за действия, независимо от целия си политическия талант и опит. Включително и поради това, че няма да разполага с мнозинство в двете камари на американския Конгрес, за да може да управлява истински.
Всичко това е просто катастрофа - за хората в САЩ, но и за останалия свят, който се нуждае от една дееспособна Америка.
Източник: Дойче веле
