Надежда за пациентите – персонализирана медицина и революционни терапии
1. Д-р Йорданов, какви са първите симптоми на мултипления миелом и как пациентите могат да ги разпознаят?
Много пациенти описват първите си симптоми като нещо, което в началото са пренебрегнали – постоянна болка в гърба, която са смятали за резултат от възрастта или физическо натоварване, умора, която са приписвали на натоварен начин на живот или чести инфекции, които са приемали за лош късмет. Всъщност това могат да бъдат предупредителни знаци за мултиплен миелом. Най-честият ранен симптом е болката в костите, особено в долната част на гърба, ребрата или бедрата. Това се дължи на натрупването на ракови плазмени клетки в костния мозък, което води до отслабване на костите и повишен риск от фрактури. Някои пациенти изпитват също необяснима умора поради анемия, чести инфекции заради отслабена имунна система, а в по-напредналите случаи – проблеми с бъбреците, причинени от натрупването на анормални протеини. За съжаление, тъй като тези симптоми се срещат и при други заболявания, диагнозата често се поставя със закъснение. Ако някой изпитва постоянна болка в костите или други необясними симптоми, е добре да се консултира с лекар и да поиска специализирани изследвания, включително кръвни тестове и такива на урината.
2. Известни ли са основните причини за заболяването и кои фактори увеличават риска от неговата поява?
Макар че не знаем точната причина за развитието на мултиплен миелом, научните изследвания разкриват няколко рискови фактора. Възрастта е един от основните – заболяването е най-често срещано при хора над 60 години. Наследствената предразположеност също играе роля. Интересното е, че някои проучвания предполагат, че дългосрочното излагане на определени химикали, като пестициди и бензен, може да увеличи риска. Например, военни ветерани са с леко повишен риск, вероятно поради контакт с токсични вещества по време на службата си. Хроничните възпалителни заболявания и нарушения на имунната система също могат да допринасят. Въпреки това много пациенти нямат очевидни рискови фактори, което прави ранната диагностика още по-важна.
3.Какви са най-новите диагностични методи и има ли нови технологии, които подобряват точността на диагнозата? Има ли забавяне при определяне на заболяването поради сходство с друго?
Да, за съжаление диагнозата често се забавя, тъй като симптомите наподобяват тези при остеопороза, артрит или бъбречни заболявания. Но добрата новина е, че съвременните диагностични методи стават все по-прецизни. Сега кръвните тестове и тези на урината могат да откриват анормални протеини на много по-ранен етап. Образни изследвания като PET и MRI сканирания помагат, за да се установят костни увреждания, преди те да станат сериозни. Една от най-вълнуващите иновации е секвенирането от ново поколение (NGS), което анализира генетичните мутации на пациента и прогнозира агресивността на заболяването. Тези иновации означават, че можем да започнем лечението по-рано и да го адаптираме индивидуално за всеки пациент.
4. Какви са най-ефективните съвременни терапии за мултиплен миелом и как се избира най-подходящият подход за всеки пациент?
В миналото възможностите за лечение бяха ограничени, а преживяемостта – значително по-ниска. Днес, благодарение на големите медицински постижения, разполагаме с широк спектър от таргетни терапии, които значително подобряват резултатите. Протеазомните инхибитори нарушават функцията на раковите клетки, а имуномодулиращите лекарства стимулират имунната система да се бори със заболяването. Моноклоналните антитела целенасочено атакуват миеломните клетки. Трансплантацията на стволови клетки остава опция за някои пациенти, но новите медикаменти значително удължават ремисиите, дори за тези, които не могат да се подложат на трансплантация. Най-добрият терапевтичен подход се избира въз основа на генетичния профил, общото здравословно състояние и стадия на заболяването.
5. Доколко персонализираната медицина и таргетните терапии променят лечението на мултипления миелом?
Персонализираната медицина революционизира лечението на мултиплен миелом. Вместо универсален подход, сега използваме генетични тестове, за да изберем най-ефективната терапия за всеки пациент. CAR-T клетъчната терапия е истински пробив – тя включва препрограмиране на имунните клетки на пациента, така че да разпознават и атакуват миеломните клетки. Клиничните изпитвания показват впечатляващи резултати, като някои пациенти постигат дълбока ремисия. Друга обещаваща терапия са биспецифичните антитела, които „свързват“ имунните клетки с миеломните клетки, улеснявайки тяхното унищожение.
Отделно се работи и върху ваксини, които могат да предотвратят рецидивите след лечение. Целта не е просто удължаване на ремисиите, а намирането на окончателно излекуване. С всяка година се доближаваме все повече до това. Бъдещето на лечението на мултиплен миелом е изключително обещаващо.
6. В кои случаи се препоръчва трансплантация на стволови клетки и какви са рисковете и ползите от тази процедура?
Автоложната трансплантация на стволови клетки остава едно от най-ефективните лечения, особено за по-млади и физически здрави пациенти. Тя включва висока доза химиотерапия за унищожаване на максимално много миеломни клетки, последвана от връщане на собствените стволови клетки на пациента, за да подпомогнат възстановяването на костния мозък. Процедурата води до продължителен контрол на заболяването, но има и рискове – инфекции, кръвоизливи и, в редки случаи, усложнения, свързани с химиотерапията. Затова внимателно подбираме пациентите, които ще се възползват най-много от този метод.
7. Каква е честотата на заболяването в България и по света?
През 2022 г. се изчислява, че около 188 000 нови случая на множествен миелом са диагностицирани по света, а приблизително 121 000 души са починали от заболяването. Честотата варира между 0,54 и 5,3 на 100 000 души, като по-високи стойности се наблюдават в Северна Америка и Европа. Според данни от 2022 г. в България са регистрирани 208 нови случая на множествен миелом, което представлява честота от 0,63 на 100 000 души. Това поставя заболяването на 21-во място по честота сред онкологичните заболявания в страната. Важно е да се отбележи, че ранната диагностика и достъпът до съвременни методи на лечение могат значително да подобрят прогнозата и качеството на живот на пациентите с множествен миелом.
8. Каква е очакваната преживяемост при пациентите с множествен миелом при достъпната съвременна терапия?
Съвременните терапии значително подобряват преживяемостта при пациенти с множествен миелом. Преди тези иновации заболяването се считаше за фатално, с обща преживяемост между 1 и 3 години. Сега множественият миелом се разглежда като хронично заболяване с обща преживяемост над 10 години.
Проучвания показват, че при пациенти, получили комбинация от поне два нови агента в началото на терапията, средната обща преживяемост достига приблизително 12 години за тези на възраст до 70 години и около 8 години за по-възрастните.
Важно е да се отбележи, че индивидуалната прогноза може да варира в зависимост от фактори като възраст, общо здравословно състояние и коморбидитет, както и специфични характеристики на заболяването. Постоянните изследвания и новите терапевтични подходи продължават да подобряват преживяемостта и качеството на живот на пациентите с множествен миелом.
9. Какви са основните предизвикателства, пред които се изправят пациентите в ежедневието си, и какво бихте препоръчали за подобряване качеството им на живот?
Животът с мултиплен миелом може да бъде предизвикателство – не само физически, но и емоционално. Хроничната болка, умората и честите медицински прегледи могат да окажат сериозно въздействие. Един от най-големите проблеми за пациентите е запазването на тяхната независимост и качество на живот. Винаги препоръчвам да останат възможно най-активни – дори леки упражнения като ходене или йога могат да помогнат за поддържането на мускулната сила и намаляването на загубата на костна маса. Храненето също играе ключова роля – храни, богати на протеини, калций и витамин D, могат да подпомогнат здравето на костите. Психологическата подкрепа в семейството е също толкова важна. Много пациенти намират утеха и в групи за подкрепа, където могат да се свържат с други хора, преминаващи през същото изпитание.
Визитка
Д-р Александър Йорданов е началник отделение по хематология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицински университет – Варна през 2013 г. От февруари 2015 г. е магистър по „Здравен мениджмънт“ към Университета за национално и световно стопанство. Професионалните му интереси са в областта на стволовите клетки и малигнените лимфоми.
С подкрепата на Амджен България
BGR-NP-0325-80001
