Андрей Кройц повдигна острият въпрос в своята книга от 2007 г. "Русия в Близкия изток: приятел или враг", много преди избухването на сирийската гражданска война през 2011 г. Въпреки че Русия беше важен играч в Близкия изток след Студената война, влиянието ѝ в региона се разраства откакто сирийският президент Башар Асад покани Москва в сирийската гражданска война през 2015 г. Това пише турският вестник Daily Sabah, цитиран от агенция "Фокус", в свой материал, посветен на отношенията между Анкара, Москва и Дамаск.
В сравнение с естествените си граници на север, руската конвенционална външна политика е разгледала южната си граница с Грузия и в продължение с Турция като своеобразна Ахилесова пета, тъй като регионът е бил разделен между просъветските страни и съюзниците от НАТО по време на Студената война. Самата Сирия е в сферата на влияние на Русия от съветската ера, когато съветският премиер Никита Хрушчов реши да засили отношенията на СССР с третия свят и арабските страни в началото на 60-те години.
Решението на САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г. да се върнат в Близкия изток с армейски ботуши стана източник на паника за Русия по онова време.
Москва не приветства присъствието на американските военни в Ирак след инвазията през 2003 г., тъй като възможността за възникващ, стабилен, проспериращ, контролиран от САЩ Ирак, съседен на Сирия, нарушаващ сферата ѝ на влияние, няма да бъде положително развитие за Русия.
Благодарение на нежеланието на САЩ да завърши войната, която започна, и неразбирането ѝ за политиката в Близкия Изток, тогава САЩ. Президентът Барак Обама обеща поврат в политиката спрямо Близкия изток, която сега е в ръцете на президента на САЩ Доналд Тръмп. САЩ става все по-малко активен играч в Близкия изток от 2009 г. насам. Той не желае да решава проблемите в региона, да променя позицията си или да действа в ролята си на суперсила. Междувременно Русия радостно запълни вакуума на мощността, оставен от САЩ през последното десетилетие.
Като водещ участник в сирийската гражданска война, Русия вече има силата да се намеси в дългогодишните конфликти в Близкия изток и има възможност да променя и пренасочва балансите на властта между участниците в съответствие със собствените си интереси. Например, подкрепяйки Асад в Сирия, Москва също се съгласява с присъствието на Иран в страната, което тревожи Израел. Подкрепата на Иран също дава възможност на шиитското население в региона, което може да предизвика възраждане на сектантското насилие в Ирак, като в същото време Москва се опитва да изгради добри отношения с Израел по отношение на сътрудничеството в областта на енергетиката и сигурността. Всичко е малко сложно.
Геостратегическото значение на Сирия за Русия
Русия има военноморски съоръжения на средиземноморския бряг на Сирия в Тартус от 1971 г. След 2015 г. обаче тя получи шанса да модернизира и разшири военните си съоръжения там, заедно с тези в авиобазата си в Хмеймим в Западна Сирия. Най-важният резултат от сирийската гражданска война за Русия би било реализирането на дългосрочната ѝ цел да има пристанище в топлите води на Средиземно море. Тази страхотна възможност даде на Москва шанса да се намесва директно в политиките на Близкия Изток и Източното Средиземноморие на всяко ниво без международни споразумения или консултации с други световни сили. В замяна на подкрепата на страната за Асад той даде право на Русия да отвори повече бази в Сирия, да ги изгради, модернизира и да ги направи постоянни. В допълнение към авиобазата в Хмеймим и военноморското съоръжение в Тартус, в края на 2019 г. руските военни също започнаха да използват базата в Камишли, което ѝ дава много стратегическо местоположение в близост до нефтените и газови находища, както и транзитен път между Ирак и Сирия. САЩ бяха използвали базата в Камишли до ноември 2019 г., когато се оттеглиха и бяха заменен от руски войски, което има символично значение.
Освен военни бази, Москва изпрати самолетоносача „Адмирал Кузнецов“ да бомбардира цели в Идлиб и Хомс през 2016 г., след което се върна в Русия през следващата година. Това беше открито послание за участващите в конфликта, че Москва приема сериозно сирийската гражданска война.
Става все по-очевидно, че единственият победител, който се появи след дългите години на сирийската гражданска война, е Русия, а нестабилността, хаосът и конфликтите, които предизвика тази война там, изградиха основите на Москва да стане доминиращ и манипулативен участник в региона, коментира в заключение турското издание.
Още по темата четете в тези материали.
