След като сирийската армия навлезе в град Манбидж и издигна там сирийското знаме, безпокойството относно възможността за нова турска военна инвазия в Тел Рифаат и Манбидж донякъде намаля, коментира ливанското издание Al Mayadeen. Той е считан за медия, която прокарва позиции, угодни на режима на Башар ал-Асад и "Хизбула". Освен това, само преди седмица медията написа за демократично избрания режим в Украйна руската опорка, че са "нацисти".
Северна Сирия или по-точно това, което е останало от нея, е под постоянна заплаха от турска инвазия, особено на фона на неяснотата и непоследователността на ситуацията на регионално и глобално ниво.
Въпреки спада на значението на сирийското досие на международната арена, след като военната конфронтация в Украйна зае първо място в политическия дневен ред, това не попречи да стане обект на поредни спорове сред играчите, особено когато (временните) руски военни и икономическите успехи въпреки западните санкции накараха всички да се замислят за последствията от победа на Москва на украинска територия.
Значението на северния сирийски фронт се дължи на факта, че ситуацията тук представлява заплаха за бъдещето на държавата с нейните граници, население и икономика, докато южният фронт представлява пряка заплаха за Дамаск поради непосредствената си близост до Йордания и присъствието на въоръжени сирийски групировки, подкрепяни от нея и Израел. Оттук и значението на позициите на международните и регионалните участници по отношение на новите турски заплахи. Техните различия спрямо сирийските кюрди създават пространство за високо ниво на напрежение. Първоначално те отхвърлиха предложението, направено от бившия турски външен министър Ахмет Давутоглу на кюрдския лидер Салих Муслим през 2013 г. да остане под влиянието на Анкара и да ограничи отношенията си с Дамаск в замяна на кюрдската автономия в Северна Сирия. В резултат на това кюрдите се превърнаха в най-лошите врагове на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който се опита да получи максималното парче от сирийския пай под лозунга за осигуряване на националната сигурност на Турция и изкореняване на тероризма, въпреки че спонсорира "Ислямска държава", Джабхат Фатех ал Шам и Джабхат ал Нусра: Ердоган: Ако се докаже, че Турция е купувала петрол от ИД, подавам оставка
САЩ се възползваха от тази възможност и ангажираха силите си за защита на Сирийските демократични сили, а проектът за самоуправление се засили заедно с тях, въпреки недоверието на Вашингтон към кюрдските лидери поради приемането на марксистко-ленинската идеология в миналото, а след това идеята за демократична нация в противовес на националната държава, да не говорим за отношенията на Дамаск и Москва.
Когато Вашингтон не успя да наложи съюзниците си в Северна Сирия, той прие обсадата на Ербил чрез контролно-пропускателни пунктове, а преди това си затвори очите за нахлуването на турската армия в районите на Азаз, Африн, Тел Абиад и Рас ал-Айн, което засили съмненията на кюрдските лидери в правилността на залога американците да осъществят техния политически и икономически проект. Освен това арабските страни, които подкрепят Вашингтон и кюрдските сили, тоест Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, показаха колебание по отношение на турските заплахи.
За разлика от САЩ, Русия взаимодейства с кюрдските лидери през призмата на конфликта с американците и кюрдите трябваше да решат да се изтеглят от орбитата си и да се върнат към сътрудничество с руснаците и Дамаск. Те трябва да защитават правата си от гледна точка на сирийския патриотизъм, а не на кюрдския национализъм. Освен това, когато кюрдите пренебрегнаха руската перспектива, цената беше висока: Москва даде зелена светлина на Анкара да нахлуе в северните региони, в координация с Вашингтон.
След началото на войната в Украйна руската позиция се промени още повече, като стана още по-твърда към Съединените щати на сирийска територия, въпреки съобщенията за намаляване на ангажиментите и присъствието на руснаците. Напротив, днес Русия е още по-заинтересована от връщането на североизточната част на Ефрат под контрола на сирийския режим и предприема по-сериозен подход към кюрдската YPG (ПКК). Така беше даден избор на ПКК: или ще се съгласят с влизането на сирийската армия в Африн и Тел Рифаат и издигането на сирийското знаме там, или ще останат сами пред турската армия. Освен това те ще трябва да решат какво да правят с петрола, тъй като няма да могат да търгуват с петрол освен през Дамаск, понеже пропускателните пунктове са затворени.
Позицията на Иран остава най-ясната и положителна спрямо интересите на сирийската държава и кюрдските лидери, тъй като Техеран усети заплахата от турско нахлуване в Африн и изпрати помощни сили, за да предотврати падането му с последващи жертви. След това той подкрепи YPG в околностите на града и се противопостави на всички турски операции. Въпреки това волята на глобалните сили е по-силна от волята на регионалните играчи.
Сега картината е различна и е много ясна с опасностите си за бъдещето на сирийската държава и кюрдите на север, като изисква гъвкав, широк, единен подход, както и отчитане на бъдещите регионални и глобални промени поради конфликта в Украйна и предстоящата конфронтация за отказ от ядрено споразумение между Иран и САЩ. Пред кюрдите стоят два варианта – или да се обединят със САЩ и Израел, или с азиатската ос, която минава от Южнокитайско море до Източното Средиземно море.
Превод: Ганчо Каменарски
