Дали сме просто герои в един усъвършенстван виртуален свят, е много дискутирана теория, която оспорва предишните схващания за Вселената и нашето съществуване. Възможността цялата Вселена да е информационна по природа и да наподобява изчислителен процес е популярна теория сред редица известни личности, включително Илон Мъск. Мисълта идва от клон на науката, известен като информационна физика, който предполага, че физическата реалност всъщност е съставена от структурирана информация.
Изчислителен процес
В статия, публикувана в AIP Advances и включена в „Избор на редактора“ на списанието, водещият физик от университета в Портсмут д-р Мелвин Вопсън представя открития, които показват, че гравитацията или гравитационната сила е резултат от изчислителен процес във Вселената.
ОЩЕ: Теорията за симулацията - в каква реалност живеем в момента?
Той предполага, че гравитацията всъщност може да е резултат от начина, по който информацията за материята е организирана във Вселената. Използвайки втория закон на информационната динамика, той посочва, че материята и обектите в пространството може да се привличат взаимно, защото Вселената се опитва да поддържа информацията подредена и компресирана.
Eden Moon / Pixabay
„Моите открития се вписват в мисълта, че Вселената може да работи като гигантски компютър или нашата реалност е симулирана конструкция – казва д-р Вопсън. – Точно както компютрите се опитват да спестят място и да работят по-ефективно, Вселената може би прави същото. Това е нов начин да се мисли за гравитацията – не просто като привличане, а като нещо, което се случва, когато Вселената се опитва да остане организирана.“
Също като ДНК
По-рано д-р Вопсън е публикувал изследвания, предполагащи, че информацията има маса и че всички елементарни частици – най-малките известни градивни елементи на Вселената – съхраняват информация за себе си подобно на начина, по който клетките, градивните елементи на биологичните същества, имат ДНК.
ОЩЕ: Вселената е компютърна игра на свръхцивилизация
В това последно изследване д-р Вопсън показва как пикселизацията на пространството в елементарните клетки може да действа като носител за съхранение на данни и демонстрира как ролята на информацията, съхранявана в елементарните клетки, е да осигурява свойствата и координатите на материята в симулираната пространствено-времева конструкция. Всяка клетка може да регистрира информация под формата на двоични данни, така че ако е празна, тя регистрира цифрова „0“, а ако в клетката има материя, тя регистрира цифрова „1“.
wastedgeneration / Pixabay
„Процесът е идентичен с начина, по който би била проектирана цифрова компютърна игра, приложение за виртуална реалност или друга усъвършенствана симулация“, добавя д-р Вопсън.
Той обяснява, че тъй като една клетка може да побере повече от една частица, системата ще еволюира, като премества частиците в пространството, за да ги съедини в една по-голяма частица във вътрешността на една клетка.
ОЩЕ: Може би наистина живеем в Матрица
„Това задейства силата на привличане поради правилото, зададено в изчислителната система, изискващо минимизиране на информационното съдържание, и следователно намаляване на изчислителната мощност. Казано по-просто, много по-ефективно от изчислителна гледна точка е да се проследява и изчисляват местоположението и импулсът на един обект в пространството, отколкото на множество обекти. Следователно изглежда, че гравитационното привличане е просто още един оптимизиращ механизъм в изчислителен процес, който има ролята да компресира информацията.“
Гравитацията е оптимизация
Това изследване представя нова перспектива за гравитацията, подкрепяйки мнението, че гравитационното привличане възниква поради фундаментален стремеж за намаляване на информационната ентропия във Вселената.
fszalai / Pixabay
Резултатите въвеждат различни концептуални и методологични разлики и предполагат, че гравитацията служи като изчислителен оптимизационен процес, при който материята се самоорганизира, за да се сведе до минимум сложността на кодирането на информацията в пространство-времето.
По-широките последици от тази работа се простират до фундаменталната физика, включително термодинамиката на черните дупки, съображенията за тъмната материя и тъмната енергия, както и потенциалните връзки между гравитацията и квантовата информационна теория. Дали Вселената наистина е изчислителна конструкция, остава открит въпрос.
