Тъмната материя, смятана за пет пъти по-масивна от обикновената материя, помага за задържането на галактиките заедно и обяснява озадачаващите движения на звездите.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Има четири основни сили във Вселената; силна ядрена, слаба ядрена, електромагнитна и гравитационна. Квантовата теория обяснява три от четирите чрез взаимодействието на частици, но науката все още не е открила съответстваща частица за гравитацията.
Въпросът за гравитацията на Марс спрямо тази на Земята вълнува както учените, така и обикновените хора. Марс, четвъртата планета от Слънчевата система, е обект на много изследвания и фантазии.
Гравитацията е навсякъде около нас и ни държи здраво на повърхността на Земята. Тази невидима сила ни помага да усещаме теглото на телата и предметите около нас, и ни дава усещането за "тегло".
Докато при нас – на Земята – новите научни данни водят до спор кой всъщност е открил закона за гравитацията и наистина ли е Нютон, или разказът за ябълката и дървото е просто оправдание за кражбата на идеи, принадлежащи на друг не по-малко велик учен – Робърт Хук, произнесъл думите „всички небесни тела имат сила на привличане или гравитация към собствените си центрове“, то в необятния Космос и споровете са по-необятни, а именно – коя е планета с най-силната гравитация.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Многогодишни наблюдения помогнаха на немски физици да повишат точността на измерванията сто пъти, потвърждавайки равенството на активната и пасивната гравитационна маса.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Изследователи от университета „Джон Хопкинс“ са провели симулации, които предполагат съществуването на нов тип небесен обект, който много прилича на черна дупка.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Миналата година двама астрономи аматьори откриха обект, който направи частична обиколка около Земята. Той беше наречен 2022 NX1 поради възможността да е астероид, временно уловен от гравитацията на Земята.
Инженери от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) установиха, че разбирането на Леонардо да Винчи за гравитацията – макар и не съвсем точно – е изпреварило времето си с векове.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Миналата година двама астрономи аматьори откриха обект, който направи частична обиколка около Земята. Той беше наречен 2022 NX1 поради възможността да е астероид, временно уловен от гравитацията на Земята.
Многогодишни наблюдения помогнаха на немски физици да повишат точността на измерванията сто пъти, потвърждавайки равенството на активната и пасивната гравитационна маса.
Докато при нас – на Земята – новите научни данни водят до спор кой всъщност е открил закона за гравитацията и наистина ли е Нютон, или разказът за ябълката и дървото е просто оправдание за кражбата на идеи, принадлежащи на друг не по-малко велик учен – Робърт Хук, произнесъл думите „всички небесни тела имат сила на привличане или гравитация към собствените си центрове“, то в необятния Космос и споровете са по-необятни, а именно – коя е планета с най-силната гравитация.
Въпросът за гравитацията на Марс спрямо тази на Земята вълнува както учените, така и обикновените хора. Марс, четвъртата планета от Слънчевата система, е обект на много изследвания и фантазии.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Инженери от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) установиха, че разбирането на Леонардо да Винчи за гравитацията – макар и не съвсем точно – е изпреварило времето си с векове.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Изследователи от университета „Джон Хопкинс“ са провели симулации, които предполагат съществуването на нов тип небесен обект, който много прилича на черна дупка.
Има четири основни сили във Вселената; силна ядрена, слаба ядрена, електромагнитна и гравитационна. Квантовата теория обяснява три от четирите чрез взаимодействието на частици, но науката все още не е открила съответстваща частица за гравитацията.
Тъмната материя, смятана за пет пъти по-масивна от обикновената материя, помага за задържането на галактиките заедно и обяснява озадачаващите движения на звездите.
Гравитацията е навсякъде около нас и ни държи здраво на повърхността на Земята. Тази невидима сила ни помага да усещаме теглото на телата и предметите около нас, и ни дава усещането за "тегло".
Тъмната материя, смятана за пет пъти по-масивна от обикновената материя, помага за задържането на галактиките заедно и обяснява озадачаващите движения на звездите.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Има четири основни сили във Вселената; силна ядрена, слаба ядрена, електромагнитна и гравитационна. Квантовата теория обяснява три от четирите чрез взаимодействието на частици, но науката все още не е открила съответстваща частица за гравитацията.
Въпросът за гравитацията на Марс спрямо тази на Земята вълнува както учените, така и обикновените хора. Марс, четвъртата планета от Слънчевата система, е обект на много изследвания и фантазии.
Гравитацията е навсякъде около нас и ни държи здраво на повърхността на Земята. Тази невидима сила ни помага да усещаме теглото на телата и предметите около нас, и ни дава усещането за "тегло".
Група учени са открили нови частици, които могат да разгадаят мистерията на една от най-мистериозните сили във Вселената – гравитацията.
Действайки върху малка частица, левитираща в магнитен капан, физици измериха най-малкото гравитационно привличане, регистрирано някога.
Докато при нас – на Земята – новите научни данни водят до спор кой всъщност е открил закона за гравитацията и наистина ли е Нютон, или разказът за ябълката и дървото е просто оправдание за кражбата на идеи, принадлежащи на друг не по-малко велик учен – Робърт Хук, произнесъл думите „всички небесни тела имат сила на привличане или гравитация към собствените си центрове“, то в необятния Космос и споровете са по-необятни, а именно – коя е планета с най-силната гравитация.
Определението за гравитация за деца гласи, че гравитацията е силата, чрез която планета или друго тяло привлича обекти към своя център.
Корейски учен е анализирал динамиката на хиляди двойни звезди и е установил отклонение от стандартния космологичен модел в тяхното ускорение.
Учените предлагат противоречиви теории, които съвместяват гравитацията на Айнщайн с квантовата механика, оспорвайки дългогодишни предположения.
Черните дупки са скандално известни с огромната си гравитация - те могат да поглъщат звезди, планети и дори други черни дупки.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Многогодишни наблюдения помогнаха на немски физици да повишат точността на измерванията сто пъти, потвърждавайки равенството на активната и пасивната гравитационна маса.
Силата на гравитацията на Земята е постоянна, но нашата планета не е хомогенна сфера – тя е покрита с неравности. Геология с различна плътност фактически дърпа близколежащите маси с малко по-различна сила върху вълнообразната карта на Земята, известна като геоид, пише Science Alert.
Изследователи от университета „Джон Хопкинс“ са провели симулации, които предполагат съществуването на нов тип небесен обект, който много прилича на черна дупка.
Група учени са представили ново изследване, в което предполагат, че на Земята е възможно да се тества възможността за съществуване на изменена гравитация, която се различава от описаната в теорията на относителността на Айнщайн.
Миналата година двама астрономи аматьори откриха обект, който направи частична обиколка около Земята. Той беше наречен 2022 NX1 поради възможността да е астероид, временно уловен от гравитацията на Земята.
Нашата Слънчева система е доста оживено място. Наоколо се движат милиони обекти – всичко от планети до луни, комети и астероиди.
Инженери от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) установиха, че разбирането на Леонардо да Винчи за гравитацията – макар и не съвсем точно – е изпреварило времето си с векове.
