Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище. Двама учени от шведския Кралски технологичен институт (KTH) разполагат с усъвършенстван метод за измерване и прогнозиране на малките детайли за това как това бавно движение променя гравитационното привличане на Земята с течение на времето. Това, което учените са открили, е, че земната маса на Феноскандия е по-плътна, отколкото се смяташе досега. Изследването е публикувано в Journal of Geodesy.
В продължение на десетилетия изследователите на KTH Мохамед Багербанди и Ларс Сьоберг изследват това, което е неофициално известно като ефекта на следледниковия отскок във Феноскандия – полуостров, който включва Швеция, Норвегия, Финландия и част от Русия. Последното им изследване съобщава за усъвършенстван метод за измерване, който съчетава дистанционно наблюдение от сателит и данни за земната гравитация, както и 3D позициониране от GPS и подобни сателитни системи.
ОЩЕ: Голям фрагмент от Индийската плоча е заседнал под Тибетското плато
Изследователите на KTH са установили, че плътността на горната мантия е около 3546 килограма на кубичен метър – малко повече от докладваното в по-ранни изследвания. Широко разпространено е мнението, че земната маса нараства с до 1 см на година.
Ролята на сателитните данни в геодезията
Багербанди, изследовател по геодезия и земемерство в KTH, казва, че новата техника подчертава стойността на сателитните данни в областта на геодезията, науката за точното измерване и разбиране на геометричната форма на Земята, ориентацията в Космоса и гравитационното поле.
Промяната на гравитацията във Феноскандия, получена чрез сателитна гравиметрична мисия (мисия GRACE) и модел на издигане на земята. Синьото съответства на най-слабите зони на гравитация, а червеното – на най-силните. Единицата е микрогал/година. Галът се определя като 1 сантиметър в секунда на квадрат (1 cm/s2). KTH Royal Institute of Technology
„Започвайки преди 60 години, учените използваха земни гравиметри, за да установят гравитационна референтна система и да изучават времеви промени в гравитацията, свързани с ледникова изостатична корекция (GIA)“, казва Багербанди. „Нашето изследване е алтернативна техника за изследване на този феномен.“
Това означава, че изследователите вече могат да създават алтернативни и сравними модели за това как земята и гравитацията се променят с времето в региона, казва той.
„Това откритие ни помага да разберем бавното „отскачане“ на земята след ледниковия период – казва Багербанди. – Това също така показва колко важна е Глобалната геодезическа система за наблюдение (GGOS) за изучаване на движенията на Земята и промените в гравитацията.“
ОЩЕ: Земната кора се отлепва под Калифорния
Подобно изследване е в ход и в САЩ, където учените изучават още по-голям регион на Северна Америка, за който е известно, че се издига.
По думите на Багербанди разбирането на тези промени е ценно извън областта на геодезията. То помага на учените да подобрят своите инструменти за изучаване на геодинамиката на Земята. Може да помогне и в други области, като подготовка за покачване на морското равнище и сигнализиране за природни бедствия.
Издигането е в ход и във финландския архипелаг Кваркен
Преди около 20 000 години, по време на последния ледников максимум, Балтийско море е било под ледена покривка с дебелина 3000 метра. Учените смятат, че тежестта на този лед е притиснала земята с над 500 метра надолу.
Откакто ледниците се отдръпнали и тежестта се махнала, земята се възстановява. Степента на издигане, известна като ледникова изостатична корекция или изостатичен отскок, в този регион е сред най-високите на Земята, съобщава НАСА. Според една оценка 700 хектара нова земя се издигат от морето всяка година по крайбрежието на Ботническия залив, северния ръкав на Балтийско море.
ОЩЕ: Погребани континенти: Древни мегаострови са открити дълбоко под земната повърхност
NASA Earth Observatory / Wanmei Liang / U.S. Geological Survey
Това издигане е особено очевидно в архипелага Кваркен във Финландия. Районът, който се вижда на това изображение, получено от OLI (Operational Land Imager) на Landsat 8, е агломерация от острови, която непрекъснато се променя с издигането на земята. Неговите приблизително 5600 острова и 2400 километра брегова линия образуват лабиринтни водни пътища, които представляват опасност за корабите, но предоставят възможности за изследване от кану- и каякарите. Архипелагът Кваркен, заедно с района на високия бряг през залива в Швеция, е определен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Островите, полуостровите и крайбрежията около архипелага Кваркен и Ботническия залив ще продължат да се променят и еволюират. Откакто ледът се е оттеглил, земята се е издигнала най-малко с 286 метра; това число съответства на надморската височина на древния бряг и така наречената най-висока брегова ивица в света, разположена от другата страна на залива при Скулебергет във високия бряг на Швеция. Останалите около 100 метра депресия трябва да се уравновесят през следващите няколко хиляди години, казват учените.
ОЩЕ: Най-изолираното селище в света е на остров, създаден от недрата на Земята
През това време нивото на морето ще продължи да спада спрямо сушата, а Ботническият залив ще продължи да се стеснява. След хилядолетия бреговете на Финландия и Швеция може дори да се свържат в най-тясната точка, превръщайки северния Ботнически залив във вътрешно езеро. Но точният характер на тези промени ще зависи от това доколко глобалното покачване на морското равнище – водено от топенето на леда и топлинното разширение на океанската вода – компенсира регионалното издигане на сушата.
В момента скоростта на регионално издигане, около 9 милиметра на година, изпреварва с 3,4 милиметра на година глобалното покачване на морското равнище.
