Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя.
Драматичното топене на лед поради изменението на климата може да промени местоположението на географските полюси на Земята през следващите години, сочи ново проучване.
Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
Когато нашата планета току-що се е формирала от първичното вещество на Слънчевата система, нейната вътрешност започнала да се нагрява интензивно и да се разслоява.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
В Южния Атлантически океан се намира най-изолираното селище в света. Около 250 души живеят на единствения обитаем остров на архипелага, наричан Тристан да Куня, в общност, известна като Единбург на Седемте морета.
Хората са организирали живота си около 24 часа, които съставляват денонощието. Но в действителност продължителността на денонощието на Земята – продължителността на цикъла, в който се случват денят и нощта – е средно малко по-кратка: тя продължава приблизително 23 часа, 56 минути и 4 секунди.
Земята има някои доста впечатляващи и редки минерали. Не става дума за подобни на диаманти или рубини, а за изключително редки минерали, които просто са извън този свят – понякога съвсем буквално.
Изследване, публикувано в Earth and Planetary Science Letters, сочи значителна загуба на континентална кора при формирането на големи планински вериги, включително Хималайско-Тибетското плато.
Това е едно от многото уникални неща за Земята: за разлика от всяка друга известна планета във Вселената, земната повърхност е изградена от твърди плочи, които се движат, удрят се една в друга и се гмуркат във вътрешността на планетата.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Изследване, публикувано в Earth and Planetary Science Letters, сочи значителна загуба на континентална кора при формирането на големи планински вериги, включително Хималайско-Тибетското плато.
Драматичното топене на лед поради изменението на климата може да промени местоположението на географските полюси на Земята през следващите години, сочи ново проучване.
Хората са организирали живота си около 24 часа, които съставляват денонощието. Но в действителност продължителността на денонощието на Земята – продължителността на цикъла, в който се случват денят и нощта – е средно малко по-кратка: тя продължава приблизително 23 часа, 56 минути и 4 секунди.
Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания.
Отскачайки под тежестта на ледниците от ледниковата епоха, които отдавна са изчезнали, земната маса на скандинавския регион бавно се издига над морското равнище.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
В Южния Атлантически океан се намира най-изолираното селище в света. Около 250 души живеят на единствения обитаем остров на архипелага, наричан Тристан да Куня, в общност, известна като Единбург на Седемте морета.
Земята има някои доста впечатляващи и редки минерали. Не става дума за подобни на диаманти или рубини, а за изключително редки минерали, които просто са извън този свят – понякога съвсем буквално.
Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Когато нашата планета току-що се е формирала от първичното вещество на Слънчевата система, нейната вътрешност започнала да се нагрява интензивно и да се разслоява.
Това е едно от многото уникални неща за Земята: за разлика от всяка друга известна планета във Вселената, земната повърхност е изградена от твърди плочи, които се движат, удрят се една в друга и се гмуркат във вътрешността на планетата.