Учени от университета в Саутхемптън откриха нови доказателства, разкриващи мащаба и интензивността на късноантичната малка ледникова епоха – климатична криза от VI век, която съвпада с разпадането на Римската империя. Съвместно с колеги от университета Куинс в Канада и Китайската академия на науките учените изследвали необичайни скали, открити на повдигната плажна тераса на западния бряг на Исландия. Те открили, че скалите са били пренесени там от айсберги по време на кратка ледникова епоха, започнала около 540 г. сл.н.е. и продължила 200 – 300 години.
ОЩЕ: Оста на Земята може да се измести до края на века
Историците отдавна обсъждат ролята на климатичното охлаждане в падането на Римската империя. Това ново изследване затвърждава тезата, че кратък, но интензивен период на охлаждане може да е изтръгнал една вече залязваща империя и да е изиграл ключова роля в подбуждането на масовите миграции, променили Европа през този период.
Капката, която е преляла чашата
„Когато става дума за падането на Римската империя, тази промяна на климата може да е била капката, която е преляла чашата“, казва Том Гернън, професор по наука за Земята в Университета на Саутхемптън и съавтор на новото изследване.
Смята се, че ледниковият период е бил предизвикан от вулканична пепел от три масивни изригвания, които са блокирали слънчевата светлина и са понижили глобалните температури. Изводите на учените, публикувани в списание Geology, предоставят нови прозрения за климатичните промени, засегнали по-широкия регион на Северния Атлантически океан.
ОЩЕ: Учени доказаха неизбежността от дълбок магмен океан на Земята
Малки кристали циркон, отделени от древни скали от Гренландия. Линиите (наречени зониране) записват растежа на кристала в магмите с течение на времето подобно на дървесните пръстени. Dr Christopher Spencer / Queen's University, Canada
„Знаехме, че тези скали изглеждат някак неуместни, тъй като видовете скали не приличат на нищо, което се среща в Исландия днес, но не знаехме откъде идват“, казва д-р Кристофър Спенсър, доцент в университета КУинс в Кингстън, Онтарио, и водещ автор на изследването.
„От една страна, сте изненадани да видите всичко друго освен базалт в Исландия; но след като ги видите за първи път, веднага подозирате, че са пристигнали с айсберг от Гренландия.“, допълва съавторът на изследването професор Рос Мичъл от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките.
ОЩЕ: Причината за движението на континентите е открита между мантиите на Земята
Чрез анализиране на възрастта и състава на малки минерални кристали, наречени циркон, заключени вътре в скалите, екипът успял да определи техния източник. За тази цел учените раздробили скалите на фрагменти и отделили стотици кристали циркон, много от които са по-малки от върха на писалка.
Капсули на времето
„Цирконите са по същество капсули на времето, които запазват жизненоважна информация, включително кога са кристализирали, както и техните съставни характеристики“, обяснява д-р Спенсър. „Комбинацията от възраст и химичен състав ни позволява да вземем пръстови отпечатъци в откритите в момента региони на земната повърхност, подобно на това, което се прави в криминалистиката.“
Екипът открил, че възрастта на образуване на скалните фрагменти обхваща почти три милиарда години, което е две трети от историята на Земята.
Древни скали, анализирани в проучването, които са проследени до геоложки провинции на Гренландия. Dr Christopher Spencer / Queen's University, Canada
Учените успели да вземат „пръстови отпечатъци“ на скалистите отломки в определени региони на Гренландия, мозайка от фрагменти от древната земна кора на възраст около 0,5, 1 до 1,5 и 2,5 до 3 милиарда години.
„Това е първото пряко доказателство за айсберги, носещи големи гренландски павета към Исландия“, казва д-р Спенсър. Калдъръмът е заоблен камък с размерите на човешки юмрук.
„Фактът, че скалите идват от почти всички геоложки региони на Гренландия, е доказателство за ледниковия им произход“, добавя професор Гернон. „Докато ледниците се движат, те ерозират пейзажа, раздробяват скали от различни области и ги носят със себе си, създавайки хаотична и разнообразна смес – някои от които в крайна сметка се забиват в леда.“
ОЩЕ: Земята под Швеция се издига – учени откриха гравитационно изкривяване
Екипът установил, че тези ледени скали вероятно са били отложени през VII век, съвпадайки с голяма промяна на климата, известна като събитието Бонд 1. Плажните тераси се издигали, докато земята бавно се възстановявала след стопяването на последните ледени покривки.
„Това време съвпада с известен голям епизод на леден рафтинг, при който огромни късове лед се отделят от ледниците, носят се през океана и в крайна сметка се топят, разпръсквайки отломки по далечните брегове“, казва проф. Гернън.
„Това, което виждаме, е мощен пример колко взаимосвързана е климатичната система. Когато ледниците растат, айсбергите се разцепват, океанските течения се изместват и пейзажите се променят. Климатичната активност на айсберга може да е един от многото каскадни ефекти на бързото охлаждане“, добавя д-р Спенсър.
