Разцепването на древния суперконтинент Пангея и появата на Южна Америка и Африка преди 135 милиона години е било огнено зрелище, сочат нови изследвания. Разпадането на суперконтинента изхвърлило над 16 милиона кубични километра магма, която все още съществува като вулканични скали в Южна Америка, Африка и на морското дъно на Атлантическия океан. На някои места в Намибия и Ангола тези вулканични слоеве са с дебелина до 1 километър.
Термична аномалия
Ново изследване, което съчетава множество източници на събрани преди това данни от Южна Америка, Африка и океанското дъно, сочи, че основните изригвания на магма са се случили преди 135 милиона и 131 милиона години, с пик преди около 134,5 милиона години. Това подобрено разбиране на времето на изригването може да даде на изследователите по-добра представа какво е предизвикало разпадането на Пангея, както и въздействието му върху климата.
ОЩЕ: Северна Америка "капе" в земната мантия, откриха геолози
„Получаваме някои изчезвания, а също и някои смущения в климата преди около 134,5 милиона години“, казва водещият автор на изследването Мохамед Мансур Абделмалак, геолог и геофизик от Университета в Осло, Норвегия. Разбирането на точната възраст на магмата помага да се свържат изригванията с тези събития.
Новото изследване също така открива доказателства за „термична аномалия“ под това, което тогава е било южната част на Пангея – суперконтинент, започнал да се разпада преди 200 милиона години на съвременните континенти. Това разпадане е било бавно, като Южна Америка и Африка се разделили преди 135 милиона години, а Северна Америка завършила разцеплението си с Европа едва преди 55 милиона години. Предишни изследвания предполагат, че разпадането на южната част на Пангея се е случило отчасти поради това, което е известно като мантиен плюм – издигаща се колона от свръхгореща скала от средния слой на Земята, мантията. Тези струи топят и изтъняват континенталната кора отдолу.
ОЩЕ: Учени доказаха неизбежността от дълбок магмен океан на Земята
Спорна хипотеза
Новото изследване намеква, че термичната аномалия, която е помогнала за разделянето на Южна Америка и Африка, може се дължи на този мантиен плюм, казва Абделмалак пред Live Science, но хипотезата все още е спорна.
„Нямаме много проби, така че не знаем точно дали този вулканизъм е свързан с мантийния плюм“, казва той. Особено необходими са проби от скалата, която сега се намира под дълбокия океан край бреговете на Аржентина и Уругвай, където са направени много малко дълбоководни сондажи, допълва той.
Суперконтинентът Пангея. Fama Clamosa / CC BY-SA 4.0
Съществува обаче съвременен пример за мантиен плюм, водещ до изливания на магма в Исландия, продължава Абделмалак. Там Средноатлантическият хребет – който все още се разкъсва със скорост от 2 до 5 сантиметра годишно – е на сушата. Тази земя е образувана от горещата точка на Исландия, която според проучванията се задвижва от струя, достигаща дълбоко в мантията.
ОЩЕ: Причината за движението на континентите е открита между мантиите на Земята
Допълнителни проби от дълбоки скали от Африка и дълбокия океан биха могли да помогнат на изследователите да разберат колко магма е изригнала по време на разделянето на Африка и Южна Америка и как изригванията са повлияли на климата, казва Абделмалак. При повечето големи изригвания климатът се затопля, защото вулканите изхвърлят огромни количества парникови газове. Но преди 134 милиона години е имало период на охлаждане, което може да се е дължало на това, че изригналата магма бързо се е разпаднала или изветряла. При изветряне скалите се разпадат и реагират химически с въздуха, извличайки въглероден диоксид от атмосферата.
Изводите на учените са публикувани в списанието Earth-Science reviews.
