Европейските страни отдавна се занимават всестранно със сексуалното образование. Сега, обаче, те го правят не за да предотвратят нежелана бременност, а обратното – за да се случи. Ето какво пише по тази тема Род Дрехър от The American Conservative в своя статия.
Всичко това е съставна част от не така силно крити усилия на Европа за повишаване на раждаемостта. Дания, както и редица други европейски страни, все повече се безпокои от ниското ниво на раждаемост в страната. Това безпокойство все повече се засилва и заради продължаващата финансова и икономическа криза, високото ниво на безработица сред младите, тъй като се счита, че в такива условия те нямат желание да станат родители.
Италианският здравен министър нарече Италия "умираща страна". Германия харчи много пари за семейни субсидии, но засега няма резултат. Депресията в Гърция още повече понижи показателите на раждаемостта. А в Дания раждаемостта от 1970-та година насам е по-ниска от т.нар. коефициент на заместване на поколението, като представлява не повече от две деца на жена. Заради това в страната се наблюдава намаляване на числеността на населението.
"Много години ние само говорихме за безопасен секс, за предпазване от бременност, разказва директорът на неправителствената организация Sex and Society Марианна Ломхолт (Marianne Lomholt). — И изведнъж си помислихме: А, може би вече трябва да започнем да обясняваме за това как да се забременее?"
Демографските промени се отразяват на Европа повече, отколкото на всеки друг голям регион, с изключение на Япония. Развитите страни отчитат загубите и последствията от застаряването на населението, като увеличаването на пенсионните изплащания и разходите за здравеопазване. Цивилизацията зависи от здравето на традиционното семейство, смята авторът на статията.
Но защо разширяването на личните свободи води до демографско бедствие? Защото култура, която не организира колективния живот на хората около семейството, създава такава политика и такива структури, които поставят в привилегировано положение индивида в ущърб на семейството?
През следващите години държавата ще приложи икономически стимули или някои по-драконовски мерки, за да повиши раждаемостта. Пропадащата в демографската пропаст Европа вече създава икономически стимули за повишаване на раждаемостта, но без особен успех. Материалните поощрения помагат много слабо.
Според социологът Карл Цимерман главният проблем е загубата на вярата. Религиите, в които присъстват силни доводи в полза на раждаемостта, с времето умират, но умират и онези култури, където няма мощни религии, способстващи раждаемостта.
Разводите и непълните семейства, които станаха особено популярни през 60-те и 70-те години на миналия век се превърнаха в истинска катастрофа за децата. Мнозина осъзнават, че независимо от отрицателните промени в института "брак" през последните десетилетия, той макар и слабо, все още съхранява своето първоначално предназначение - да води до появата на деца и да създава благоприятна среда за развитието и възпитанието им. Когато гледаме на брака не като на институт, който ни формира, а като нещо, което може да създаваме или разрушаваме по собствено желание, което съответства на потребностите ни; когато бракът е само израз на любовта между двама, то тогава оковите, които го укрепват, стават прекалено слаби.
Бъдещето принадлежи на онези, които раждат. Т.е. на хората, в чиято глава има съвсем различни идеи за смисъла на живота, за брака и раждането на деца. Наскоро разговарях със своя позната колко е добре, че живеем във време, когато не е нужно да се съхраняват нещастните бракове. Но се съгласихме, че нещата са отишли прекалено далеч в това отношение и че хората днес нямат онази социална подкрепа, която им помагаше да запазят брака си в трудни моменти, твърди Цимерман.
Цимерман казва още, че нито една държава в историята не е успяла с помощта на законодателството да повиши раждаемостта. Когато хората започнат да мислят, че е необходимо да се раждат деца и да се създават семейства, това е верният път към разпада на семейството.
Най-важното е да се намери здравословен начин за съхраняването на тези културни и религиозни истини и да се живее с тях в общество, докато останалата част от света върви по пътя на раздробеността и хаоса. Съвременният начин на живот не способства за съхраняването ѝ, категоричен е социологът.