Съществуващият икономически модел, диктуващ политическия и социалния такива, каквито ги познаваме сега, не е вечен. Предстоят мащабни промени заради които вече сме на прага на нова ера. Капитализмът е ефективен в това що се отнася до реализацията на нови проекти и тяхното финансиране. Съществува пазар, което създава конкуренция между компаниите и от това печелят потребителите (по ирония това са и работниците и ако си припомним за тяхната експлоатация, картината съвсем не е весела). Но капитализмът вече остаря. Той е част от икономическата наука на XVIII-ти век. И макар някои да биха го съхранили, капитализмът все по-често демонстрира своята ограниченост, което се потвърждава от зачестилите кризи. Това пише в свой анализ хърватския журналист Д. Мариянович за изданието "Advance", който представяме без редакторска намеса.
Но какво може да го замени? От една страна позитивен и прогресивен модел, в основата на който човекът няма да се експлоатира. От друга страна - нещо по-лошо от експлоатацията - липсата на човека.
Вместо традиционното такси днес вече има Uber, Bolt. В магазините все по-често се срещат автоматични каси, които ни приближават до крайната цел - изцяло да се избавим от персонала. Същото ще се случи с такситата - ще ни возят автомобили без човек зад волана. Всичко това се случва и непрекъснато се усъвършенства, за да сме по-бързи, да имаме повече доходи и да сме по-конкурентоспособни. Именно тази константа води капитализма до задънена улица.
Защо? Защото в тази голяма надпревара за иновации системата се лишава от един сегмент, който му е необходим - потребителят. Заради неминуемата роботизация на работни места ще има много хора, които вече няма да формират работническата класа. Те дори няма да са безработни, защото безработният е човек, който търси работа. Това ще е напълно нова класа на ненужни хора. За тях няма да е възможно да си намерят нови работни места, тъй като работните места ще намаляват. Борбата за работните места ще е толкова ожесточена, че работа ще имат само най-добрите от най-добрите.
Тази нова система явно не е социализъм. Тя все още няма име, но може би най-подходящо би било "техно феодализъм".
Във всички периоди на човешката история властта е била в ръцете на онези, които са контролирали средствата за производство. Във времената на феодализма това е била земята, по-късно в индустриалния период - фабриките, а днес са технологиите. Тези, в чиито ръце днес са технологиите, имат диспропорционална власт.
Властта на технологиите ще превъзхожда държавната и националната. Може да се каже, че това вече се случва. Някои американски технологични гиганти са много по-силни от някои държави.
Въпросът е кои класи ще останат да съществуват в посткапиталистическата ера на "техно феодализма"? Какво ще се случи с работниците/потребителите? Какво ще се случи с тази огромна маса хора? Те няма да се преквалифицират. Дори при голямо желание, те не биха могли да се преквалифицират. Съвсем скоро може да изчезнат работниците от заводите. Заводите ще се превърнат в големи кутии, изцяло управлявани от машини с изкуствен интелект, които произвеждат всичко необходимо без участието на хората.
Но дори дотук някои виждат оптимизъм и смятат, че продукцията, създадена от човека от ръчен труд - било то хранителни продукти или предмети на изкуството, ще бъде особено ценна и популярна. Звучи добре. Цивилизация на бъдещето, която ще произвежда заради развлечение и собствената креативност. Но тя не е възможна при сегашните 7,7 милиарда души.
Затова някои още отсега се страхуват от планираното "рязко понижаване на броя на населението". Съдейки по минали събития, все пак не всичко е така умно организирано. По-скоро цари хаос. Дори днес се е създала ситуация, в която голям брой от мощните капиталисти няма да преживеят този преход към "техно феодализъм".
Най-важният въпрос е какво ще прави човекът във "феодалното бъдеще", ако стане безполезен? Трудно е да се измисли "нова функция" за него. Някои ще предложат да обработва земя, но и селското стопанство вече е автоматизирано, а и синтетично. В Сингапур вече е разрешена продажбата на месо, създадено в лаборатория.
Едно е сигурно - това "феодално бъдеще", което е приготвено за цялата съвременна работна класа, ще бъде глобално и затова "излишните" ще са милиарди. И затова те са притеснени, защото не е възможно такава маса хора мълчаливо да се взират в настъпващата перспектива в очакване на бъдеще, в което ще са безполезни. Но това е друг разговор за алтернативното бъдеще, който може би в мрачната ера на техно-феодализма няма да бъде разрешено да бъде започнат.
