В днешното издание на "Видимо и невидимо: Абордаж" Васил Данов разговаря с политолога и експерт по международни отношения и отбрана д-р Ивайло Иванов за актуалното състояние на НАТО, трансатлантическите отношения и отражението им върху конфликта в Украйна.
Политологът припомня, че въпреки историческия консенсус за сътрудничество между държавите в НАТО, напрежения винаги е имало, а стабилността на Алианса се е крепяла на внимателен баланс и дипломация. Според госта най-сериозните предизвикателства произтичат от вътрешните и външните действия на САЩ. Особено притеснително е влиянието на политиката на Доналд Тръмп върху структурата и единството на съюза. Макар че настояването за повишаване на разходите за отбрана е легитимно искане, начинът, по който то се формулира и прилага, подкопава доверието между съюзниците. А именно това доверие е най-ценният ресурс на НАТО. Ако то бъде изгубено, съществуването на самия съюз може да бъде застрашено.
В същото време Русия, използвайки пропаганден натиск и дипломация от времето на Студената война, търси възможности да пробие трансатлантическата връзка. Според д-р Иванов, руската стратегия е насочена не само към разрушаване на Украйна като независима държава, но и към ревизия на европейската архитектура на сигурност, изградена след края на Студената война. Това се вижда от руски изисквания НАТО да се изтегли до границите си от 1997 г., което означава де факто отказ от защитата на Централна и Източна Европа. Още: Русия играе на не една, а на няколко карти: Николай Кръстев за протестите в Белград (ВИДЕО)
Политологът отбелязва и все по-отчетливата тенденция, особено в администрацията на Тръмп, но отчасти и при Байдън, да се възприема руският наратив за конфликта – включително обвиненията, че самата Украйна е предизвикала войната, и определянето ѝ като „прокси война“ между Русия и САЩ. Това изтласква Украйна в периферията и маргинализира европейската роля. В този контекст, преговорите за примирие в Украйна фактически започват да се трансформират в платформа за подобряване на отношенията между САЩ и Русия – с фокус върху „възстановяване на баланса“ между двете суперсили, а не върху реално решаване на украинския въпрос.
Д-р Иванов предупреждава, че възможна американска сделка с Русия, пренебрегваща интересите на Украйна и Европа, би имала катастрофални последици за бъдещето на Запада. Той е убеден, че Европа трябва да предприеме реални, категорични и неотложни стъпки към въоръжаване, коопериране и стратегическа автономия. Според него, настоящата ситуация е повратен момент, в който се решава дали Европа ще остане геополитически субект или ще се превърне в пасивен наблюдател на глобалната сцена.
Политологът обръща внимание и на ролята на Китай в конфликта между Русия и Запада. Китай е една от малкото страни, които имат реална възможност да влияят на Москва, особено по отношение на ядрената реторика. Макар да запазва неутралитет на думи, Пекин е дълбоко заинтересован от стабилност в Европа – не по идеологически, а по чисто икономически причини.
С увеличаването на митата и търговските бариери от страна на САЩ, Китай все повече ще бъде принуден да се ориентира към европейския пазар като основен търговски партньор. В този контекст, евентуален ядрен удар от страна на Русия срещу европейска страна би поставил под въпрос икономическите интереси на Пекин. Ето защо е малко вероятно Китай да позволи на Русия да пристъпи към подобна крайна стъпка. Още: „Азов“ не са нацисти – фронтовият дневник на една българка в Украйна (ВИДЕО)
Гледайте разговорът на Васил Данов и д-р Ивайло Иванов във видеото.
