Парламентът прие на първо четене три варианта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, по-известен като закон за личния фалит. Проектите са внесени от кабинета "Жлязков", "Продължаваме промяната - Демократична България" и БСП. В момента България е единствената държава в ЕС, която няма регламент за фалит на физически лица, а приемането на такъв закон е сред ангажиментите на страната по Плана за възстановяване и устойчивост, от който се очакват милиарди европейско финансиране.
Основната цел на закона е да осигури защита за добросъвестните длъжници, които не могат да изплащат дълговете си поради независещи от тях причини, като същевременно гарантира правата на кредиторите. Още: Нова възможност за парите от ПВУ - да се пренасочват за отбрана
Какво се променя?
Трите законопроекта се различават значително по отношение на критериите за неплатежоспособност. Според БСП длъжник се счита за неплатежоспособен, ако не може да изпълни парични задължения на стойност поне 5 минимални работни заплати за период от 90 дни. В предложението на ПП-ДБ прагът е 24 минимални заплати за повече от 12 месеца, а в правителствения проект – 10 минимални заплати за период над 6 месеца.
И трите варианта предвиждат възможност съдът да прогласи неплатежоспособност по молба на длъжника и да открие производство. В рамките на този процес ще се назначава синдик, който ще уточнява кредиторите и ще организира изплащането на дълговете за определен срок. Още: "Не се е случвало нищо": Кабинетът определи кои проекти отпадат от Плана за възстановяване
Законопроектите предизвикаха множество коментари от заинтересовани страни, включително критики по ключови въпроси като обхвата на закона, дефиницията за неплатежоспособност, начините за покриване на разходите по процедурата, опростяването на процеса и възнаграждението на синдика. Очаква се тези детайли да бъдат изяснени между първо и второ четене.
