След 1 април - денят на смешките и привидното забавление, дойде 2 април, в който реалността ни застигна със страшна сила. От началото на годината в България се случиха ужасяващи истории, свързани с домашно насилие, непредизвикана агресия и катастрофи. Сякаш не ни стига тоталната политическа криза, простащината в парламента и прекалено многото фенове на Путин из страната ни.
Тежката катастрофа, случила се само преди дни, и отнела живота на едно прекрасно 12-годишно момиченце, е поредният потресаващ инцидент, който ни кара да бършем скришом сълзите си и да се надяваме никога да не ни се случи. Но за да не ни се случи, всички други хора трябва да си свършат работата. Тези, които отговарят за качеството и безопасността на пътищата, трябва да се грижат въпросните пътища да не са причина за катастрофи. Но не след като се случи трагедия, а преди това. Всеки ден, постоянно трябва да се правят проверки. И когато се случи нещо толкова ужасно, всички по веригата трябва да изпитват вина, а шефовете да си подадат оставките. Така се прави, за да покажеш, че поемаш отговорност и не те е страх да се махнеш от удобния си пост.
Още: "Това дете можеше да е живо!": Диана Русинова иска незабавни оставки в АПИ
В днешния ден стана ясно, че министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов е наредил отстраняването на цялото ръководство на Областното пътно управление в Плевен (ОПУ – Плевен) до изясняване на резултатите. Ако може след изясняване на резултатите, някой "по-важен" също да напусне поста си. Ей така, за разнообразие.
За боя на връх Мургаш
Днес пребитите метеоролози от връх Мургаш разказаха в ефира на NOVA точно какво им се е случило. И не, дори Стивън Кинг (с когото всички се надпреварват да сравняват този ужас) не би се сетил за нещо толкова стъписващо.
Когато човек с психически отклонения нахлуе чисто гол в метеорологична станция по тъмно в планината и пребие двамата метеоролози... не, не ги пребие, а направо ги смаже от бой с ръце, крака и метален ръжен... когато същият този човек се притесни, че трябва кръвта, текла от разбитите им глави, да бъде изчистена, но не се притесни дали изобщо ще оживеят - тогава някой също трябва да поеме отговорност. Кой? Не знам. Но не може двама души да живеят втори живот след подобна брутална атака и да няма никой виновен за това.
Още: "Поиска да почистим собствената си кръв": Метеоролозите от връх Мургаш разказаха за ужаса
Когато никой не поема отговорност за големите човешки трагедии, хората започват да изпитват чувство за безнадеждност, апатия и ненавист. Към властта. Към авторитетите. Към празните обещания. Обикновено след това хората излизат по улиците, а в парламента се пее песента "Къде си вярна ти, любов народна?". Няма я народната любов, защото народът отдавна не е обичан. Той е основно и редовно бит, газен и насилван. За да си знае мястото.
