Древни римски документи твърдят от векове, че легионите на император Октавиан Август са изтрили от лицето на земята столицата на враждебното царство Куш – град Напата. Но археолози, които провели разкопки в пясъците на Судан, установили, че столицата не само е устояла на римската армия, но и е запазила храмовете си непокътнати. Учените не открили там следи от боеве.
След смъртта на Клеопатра през 30 г. пр.н.е. Египет става провинция на Рим. В началото властта на Империята в региона е нестабилна. Южните граници на Римски Египет са атакувани от Куш – могъщо царство, заемало територията на сегашния Северен Судан.
Първият римски император Октавиан Август, известен с жаждата си за слава, заповядва да се отговори на предизвикателството с мащабна военна кампания. Историкът Страбон пише, че през 23 г. пр. н. е. римляните достигат до Напата, свещения град на кушитите, и го изравняват със земята. Победата трябвало да демонстрира мощта на Рим. Оттогава тази версия на събитията е била пренаписвана, копирана и предавана от поколение на поколение.
ОЩЕ: Древни скали потвърждават, че ледникова епоха е довела до падането на Римската империя
Другата истина
От 2018 г. международен екип от археолози от проекта Jebel Barkal Archaeological Project (JAP) провеждат разкопки в Напата в Северен Судан. Учените се съсредоточили върху пластове, датиращи от I век пр.н.е. – периода, когато, по думите на римляните, градът бил унищожен. Археолозите търсели следи от разрушения, характерни за градовете, преживели нашествие: оръжия, изоставени набързо, следи от пожари, плячкосани храмове и къщи. Но нищо от това не открили.
DEMIS Mapserver / Koba-chan / CC BY-SA 3.0
„Очаквахме да намерим опожарени стени, счупени статуи, изоставени оръжия, следи от грабеж. Но такива няма. Дори храмът на Амон, най-монументалната сграда в града, останал непокътнат, въпреки че в документите се твърдеше, че е бил разрушен. Дори не намерихме фрагменти от римски доспехи“, пояснява Сами Еламин, член на JBAP от Националната корпорация за антики и музеи на Судан.
Геофизичните изследвания на находките потвърдили, че градът не е бил разрушен. Сградите стояли на местата си, улиците останали недокоснати. Според учените римляните или не са стигнали до Напата, или просто са се обърнали пред стените му.
Не е ясно защо Напата е избегнал унищожението. Тим Скулдбьол, независим изследовател и член на експедицията, смята, че столицата е била достатъчно уязвима по това време, тъй като кушитските войски са били на полето. Но Напата е била разположена на няколкостотин километра от границата и достигането до нея през пустинята е било достатъчно трудно. Вероятно римляните просто не са отишли по-нататък, обърнали са се и са приели отстъплението си като победа.
ОЩЕ: Използването на олово в Древен Рим помрачило интелекта на неговите граждани
Глава от статуя на император Август, 27 – 25 г. пр.н.е., открита в Мерое, Судан. Британски музей, Aiwok / CC BY-SA 3.0
Възниква друг въпрос: защо римляните са излъгали за победата си и самият император знаел ли е за това? Британският историк Дейвид Матингли от университета в Лестър обяснява, че римските императори често са се опитвали да впечатлят своите поданици, така че преувеличаването на военните успехи е по-скоро норма, отколкото изключение. Що се отнася до Октавиан Август, не е известно със сигурност какъв доклад е получил от своите войници. Разстоянието между Рим и Судан е хиляди километри. Според учения едва ли някой би се осмелил да провери достоверността на думите им. Най-вероятно римската армия в Египет е украсила ситуацията, без да се страхува от разобличение.
Обърната победа
Истинската проверка за Рим дошла само няколко години по-късно. Кушитите отново се настъпили срещу империята, атакувайки Южен Египет. Начело на армията била царица Аманирена – фигура, за която и до днес се знае много малко. Военният ѝ успех обаче оставя забележима следа. Тогава Рим избира да не продължава конфликта и сключва мир. Освен това условията се оказват изгодни именно за Куш: римляните връщат земи и търговски привилегии на кушитите. Аманирена се оказва способна не само да устои на могъщата Империя, но и да постигне мир при свои условия.
ОЩЕ: Римляните превзели непристъпната Масада с помощта на строителен батальон
Статуя на кушитския владетел и фараон от 25-а династия на Египет Тахарка (управлявал 690 – 664 г. пр.н.е.), който води битката срещу асирийците по време на асирийското завладяване на Египет. Реконструкция на Лувъра. Tangopaso / Public Domain
Изследователите се надяват да научат повече за нея от надписи на стели на мероитски език, открити на мястото на разкопките. Това е изчезнал език, който е бил разпространен в долината на Нил в днешните Египет и Судан между VIII век пр.н.е. и IV век от н.е. Той все още не е напълно дешифриран. Един от най-дългите известни надписи споменава Аманирена и вероятно се отнася за войната с Рим. Според учените точно такива текстове най-накрая могат да ни позволят да видим събитията не през очите на римляните, а от гледната точка на онези, които са се противопоставили на Рим.
Римската империя е оставила след себе си множество разкази за собствените си победи. Но археологията не лъже. Напата е оцеляла въпреки римските твърдения. А Куш не само е устоял, но е съумял да диктува условията на най-мощната държава на своето време. Според изследователите всичко в тази история е обърнато с главата надолу: победители са онези, които Рим се е опитал да представи като победени.
