Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Международен екип археолози са провели разкопки на добре запазения праисторически обект Ксиамабей в Северен Китай. Там били открити множество каменни оръдия на труда, фосили, охра и червени пигменти, сочещи съществуването на новаторска култура на около 40 000 години, пише Phys.
Учени от Германия и Швеция са устновили, че рискът от развитие на съдови заболявания и възпалителни заболявания на червата, свързани с оксидативния стрес, е повишен при хора, които носят неандерталския вариант на ензима глутатион редуктаза.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Особено важните моменти от човешката еволюция са се случвали в Средиземноморието. Тази зона не е случайна – климатичните условия, природната обстановка е такава, че са благоприятни за развитието, еволюцията на човека.
Учените от Станфордския университет и университета Мейджи са установили, че културното превъзходство на разумния човек Homo sapiens е довело до измирането на неандерталците.
Учени откриха вкаменелости на 15 тела от неизвестен досега праисторически човешки вид, съобщиха информационните агенции. Останките са открити в пещера в Южна Африка, което за пореден път потвържадава, че именно Африканският континент е люлката на човечеството, коментира Би Би Си, цитиран от БНР.
Малкият южноафрикански човек маймуна Литъл фут, чиито фосили са най-цялостните от австралопитек, откривани някога, отново се включи в дебатите за прародителите на Хомо сапиенс, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА.
Малкият южноафрикански човек маймуна Литъл фут, чиито фосили са най-цялостните от австралопитек, откривани някога, отново се включи в дебатите за прародителите на Хомо сапиенс, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА.
Особено важните моменти от човешката еволюция са се случвали в Средиземноморието. Тази зона не е случайна – климатичните условия, природната обстановка е такава, че са благоприятни за развитието, еволюцията на човека.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Международен екип археолози са провели разкопки на добре запазения праисторически обект Ксиамабей в Северен Китай. Там били открити множество каменни оръдия на труда, фосили, охра и червени пигменти, сочещи съществуването на новаторска култура на около 40 000 години, пише Phys.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Учените от Станфордския университет и университета Мейджи са установили, че културното превъзходство на разумния човек Homo sapiens е довело до измирането на неандерталците.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Учени от Германия и Швеция са устновили, че рискът от развитие на съдови заболявания и възпалителни заболявания на червата, свързани с оксидативния стрес, е повишен при хора, които носят неандерталския вариант на ензима глутатион редуктаза.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
Учени откриха вкаменелости на 15 тела от неизвестен досега праисторически човешки вид, съобщиха информационните агенции. Останките са открити в пещера в Южна Африка, което за пореден път потвържадава, че именно Африканският континент е люлката на човечеството, коментира Би Би Си, цитиран от БНР.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Първите съвременни хора, заселили се за постоянно в Европа, са се заселили в Крим преди около 37 000 години, според анализ на тяхна ДНК.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Международен екип археолози са провели разкопки на добре запазения праисторически обект Ксиамабей в Северен Китай. Там били открити множество каменни оръдия на труда, фосили, охра и червени пигменти, сочещи съществуването на новаторска култура на около 40 000 години, пише Phys.
Учени от Германия и Швеция са устновили, че рискът от развитие на съдови заболявания и възпалителни заболявания на червата, свързани с оксидативния стрес, е повишен при хора, които носят неандерталския вариант на ензима глутатион редуктаза.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Особено важните моменти от човешката еволюция са се случвали в Средиземноморието. Тази зона не е случайна – климатичните условия, природната обстановка е такава, че са благоприятни за развитието, еволюцията на човека.
Учените от Станфордския университет и университета Мейджи са установили, че културното превъзходство на разумния човек Homo sapiens е довело до измирането на неандерталците.
Учени откриха вкаменелости на 15 тела от неизвестен досега праисторически човешки вид, съобщиха информационните агенции. Останките са открити в пещера в Южна Африка, което за пореден път потвържадава, че именно Африканският континент е люлката на човечеството, коментира Би Би Си, цитиран от БНР.
Малкият южноафрикански човек маймуна Литъл фут, чиито фосили са най-цялостните от австралопитек, откривани някога, отново се включи в дебатите за прародителите на Хомо сапиенс, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА.
