Преди 37 000 години: Предците на европейците за първи път са се заселили в Крим?

Първите съвременни хора, заселили се за постоянно в Европа, са се заселили в Крим преди около 37 000 години, според анализ на тяхна ДНК. За 7000 години техните потомци дават началото на култура, включваща фигурки на Венера, каменни инструменти и бижута.

Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море

Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство

Антрополозите отдавна знаят, че някои човешки групи са започнали да напускат Африка преди около 60 000 години, но повечето от тях са били номади и не са се задържали задълго в определена област. А преди около 40 000 години супервулкан в Южна Италия унищожил повечето от хората и неандерталците в Европа. Тези събития накарали антрополозите да се замислят кога предците на днешните европейци са пристигнали и са решили да се заселят.

ОЩЕ: Учените разбраха откъде е родом известната палеолитна Венера

Международен екип от изследователи сега смята, че е открил първите постоянни жители на Европа сред колекция от скелети от стоянката Буран-Кая III на Кримския полуостров. Учените са изложили изводите си в списанието Nature Ecology and Evolution.

Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене

Още: Изгубената гробница на фараона Тутмос II най-накрая е открита в Египет

Буран-Кая III – пещера, първоначално открита през 1990 г., може да се похвали с богати находища на човешка дейност, датиращи от средния палеолит до Средновековието – период от поне 50 000 години. Но археолозите се интересуват най-много от слоеве, датиращи отпреди 38 000 до 34 000 години, тъй като те включват предмети като каменни сечива и обработени кости, подобни на артефакти от Граветската култура. Тази култура се е разпространила в Европа преди около 33 000 години, което предполага, че Буран-Кая може да е най-ранното свидетелство за постоянни селища в Европа и може да е довело до Граветската култура.

За да изследват идеята, че хората от Буран-Кая са били предци на производителите на сечива от Граветската култура, учените под ръководството на експерта по палеогеномика Ева-Мария Гайгъл и Тиери Гранж от Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) са секвенирали геномите на два мъжки скелета, открити в Буран-Кая, датирани отпреди 35 800 до 37 500 години.

ОЩЕ: Антрополози откриха "магистралата на цивилизацията" на древните хора

След секвениране на геномите на двамата мъже и сравняването им с тези на други хора, живели в Европа по това време, изследователите стигнали до извода, че мъжете са по-сходни с по-младите (по-нови) европейски геноми, отколкото с по-старите. Това откритие поставя народа от Буран-Кая сред популационната вълна, навлязла в Европа след изригването на супервулкана във Флегрейските полета в Южна Италия, предполагат авторите на изследването.

Още: Доказано: Музиката намалява болката след нараняване

Още: Пренасянето на риби от Антарктика до Пловдив: Предизвикателство с глобално значение

Трябва да се отбележи, че хората от Буран-Кая са открити с каменни инструменти в граветски стил, които обикновено се срещат 7000 години по-късно и на около 3000 километра от мястото. Изследователите предполагат, че след като климатът се е затоплил преди около 38 000 до 35 000 години, хората са се разпространили от Крим и други южни убежища, пренасяйки своята култура със себе си, докато са населявали Източна и Централна Европа.

„Нашето изследване добавя фундаментална част към мозайката на заселването на Европа от анатомично модерни хора“, казва Гайгъл пред Live Science. Генетичните резултати подкрепят хипотезата на украинските археолози, а именно, че "индивидите от Буран Кая III са били предците на западноевропейците, които са създали Граветската култура", отбелязва Гейгъл.

ОЩЕ: Не Африка, а Евразия се оказа люлката на човечеството

Но свързването на два генома с широко разпространена и дълготрайна култура не е нлесно. Частичните геноми от Буран-Кая потвърждават по много начини това, което вече знаем, тъй като „изглежда, че предците на Буран-Кая III са дошли от Европа и техните потомци са останали в Европа“, казва Мика Гланц, професор по антропология в Щатския университет в Колорадо, който не е участвал в изследването.

Гланц обаче призовава да не се съпоставят геномите с традициите на сечивата, тъй като географското и времевото разпределение на инструментите „е дълбоко и широко и един геном представлява едно място и време“. По-скоро традициите на инструментите се разбират по-добре като споделени от множество генетични популации, допринасящи за тяхното развитие, уточнява изследователката.

Дори ако граветската връзка с тези древни индивиди не издържи в бъдещите изследвания, геномните резултати, които Гайгъл и нейният екип са направили, говорят за интересен извод – а именно, че изригването на Флегрей не е причинило пълното измиране на Хомо сапиенс и неандерталците в Южна Европа.

ОЩЕ: Най-старите човешки останки са на 233 000 години

„Нашите резултати показват, че трябва да е имало някои оцелели от тази климатична криза, които са се чифтосвали с новодошлите, пристигащи в Източна Европа преди около 38 000 години“, казва Гайгъл. – Следователно не е имало пълна смяна на населението.“