Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Генетичният анализ на вкаменелостите, открити в пещера близо до град Ранис в Източна Германия, предполага, че съвременните хора са създали отличителни каменни инструменти с форма на листа, за които археолозите някога са вярвали, че са били изработени от неандерталците. Не е известно за съвременните хора, или Хомо сапиенс, да са живели толкова далеч на север, колкото региона, където са направени инструментите.
„Пещерата Ранис предоставя доказателства за първото разпръскване на Хомо сапиенс в по-високите географски ширини на Европа. Оказва се, че каменни артефакти, за които се е смятало, че са произведени от неандерталците, всъщност са били част от ранния инструментариум на Хомо сапиенс“, каза авторът на изследването Жан-Жак Хюблин, професор в Collège de France в Париж. „Това фундаментално променя предишните ни познания за периода: Хомо сапиенс достига Северозападна Европа много преди изчезването на неандерталците в Югозападна Европа.“ Три проучвания, описващи подробно откритията и лабораторния анализ, са публикувани в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution.
Още: Преди 37 000 години: Предците на европейците за първи път са се заселили в Крим?
За да идентифицира кой е направил артефактите, екипът разкопава пещерата Ilsenhöhle близо до Ранис от 2016 до 2022 г. Когато пещерата е разкопана за първи път през 30-те години на миналия век, само инструментите са намерени и анализирани. Този път екипът успя да копае по-дълбоко и по-систематично, като в крайна сметка откри човешки вкаменелости там за първи път.
„Предизвикателството беше да изкопаем цялата 8-метрова последователност отгоре надолу, надявайки се, че някои отлагания са останали от разкопките през 30-те години на миналия век“, каза съавторът на изследването Марсел Вайс, изследовател в университета Фридрих-Александър Ерланген-Нюрнберг. „Имахме късмета да намерим скала с дебелина 1,7 метра, която предишните багери не успяха да подминат. След като премахнахме тази скала на ръка, намерихме човешки вкаменелости.“
Изследователите са използвали протеини, извлечени от костни фрагменти, за да идентифицират животински и човешки останки, които са намерили, техника, известна като палеопротеомика. Това позволява на учените да идентифицират човешки и животински кости, когато формата им е неясна или несигурна. Протеиновият анализ обаче успява да идентифицира само костите като принадлежащи на хоминини - категория, която включва Хомо сапиенс и Хомо неандерталенсис, или неандерталци. За да направи разлика между двете, екипът успя да извлече фрагменти от древна ДНК от 13-те човешки вкаменелости, които идентифицира.
„Интересното е, че няколко фрагмента споделят едни и същи митохондриални ДНК последователности – дори фрагменти от различни разкопки“, добави Завала. „Това показва, че фрагментите са принадлежали на едно и също лице или са били роднини по майчина линия, свързвайки тези нови находки с тези отпреди десетилетия.“
Още: Защо европейците имат по-малко неандерталска ДНК от източноазиатците
Неочаквана адаптивност
Вкаменелостите и други артефакти в пещерата предполагат, че тези хора са живели там отпреди около 45 000 години, което ги прави най-ранните Хомо сапиенси, за които е известно, че са обитавали Северозападна Европа.
Тогава регионът е имал драматично различен климат с условия, типични за степната тундра, като тази в днешен Сибир. Разкопките разкриха наличието на северни елени, пещерни мечки, космати носорози и коне. Изследователите също стигат до извода, че зимуващите пещерни мечки и хиените са използвали предимно пещерата, която е имала само периодично човешко присъствие.
„Това показва, че дори тези по-ранни групи от Хомо сапиенс, разпръснати из Евразия, вече са имали известен капацитет да се адаптират към такива сурови климатични условия“, каза съавторът на изследването Сара Педерзани.
