Преди приблизително 66 милиона години астероид се врязал в нашата планета. Последствията били чудовищни: ударната вълна обиколила цялото земно кълбо, силните вибрации на кората предизвикали земетресения по цялата планета, а парчетата земна скала, изхвърлени в близкия космос, паднали обратно, нагорещени при връщането си поради триене с атмосферата, и предизвикали пожари по цялата Земя.
Издигналият се във въздуха прах довел до астероидна зима с продължителни дълбоки студове дори на Екватора. Започнал екологичен колапс и масово измиране на повечето изкопаеми видове.
ОЩЕ: Ключът към разрешаването на мистерията за смъртта на динозаврите е открит в африкански "некропол"
Учените обаче смятат, че все пак не си струва падането на астероид да се възприема като глобална катастрофа. Те открили, че хидротермалната активност в резултат на това събитие може да е допринесла за появата на нови форми на живот в океана. Изследователи от САЩ, Япония, Белгия, Великобритания и Испания са изложили изводите си в публикация в сп. Nature Communications.
След удара на астероида е започнал процес на екологично възстановяване, който е продължил стотици хиляди години, смятат учените. Изследователите стигнали до тези заключения, след като проучили образци от ядрото от кратера, които през 2016 година събрала научна експедиция до мястото на катастрофата.
Donald E. Davis / Public Domain
Ударът на метеорита повдигнал горещи скали от дълбочина 8 – 10 километра и е предизвикал „топлинна еволюция“. Гореща вода, съдържаща следи от астероида и минерали, включително осмий, се издигнала на повърхността. Това задействало процеси, които са много различни от тези, протичащи в други части на океана, и създало уникална морска среда.
Постепенно водата се охладила и отделянето на минерални вещества с извънземен произход се прекратило. Хидротермалната система обаче продължила да съществува дълбоко на дъното още много дълго време.
ОЩЕ: Не един, поне два астероида са погубили динозаврите
По този начин хидротермалната активност, провокирана от бедствието, изиграла жизненоважна роля за сравнително бързото възстановяване и обновяване на екосистемата на Земята.
Дълго време след откриването на кратера Чиксулуб имало спорове дали отворилия го астероид и последвалата рязка промяна на климата са пряката причина за изчезването на динозаврите. Някои палеонтолози смятахаа, че катастрофата просто е завършила упадъка на нептичите динозаври, който започнал няколко милиона години по-рано.
Но учени от Лондонския Университетски колеж, използвайки компютърно моделиране, предположили, че площта на подходящата за живота на динозаврите територия е остава непроменена до края на периода креда и по това време не е имало причини за тяхното изчезване (освен астероид).
