Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Древна пещера в Съмърсет, Англия, крие зловеща тайна, свързана с нашето праисторическо минало: доказателства за човешки канибализъм.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Нова база данни на древни хора разкри подробности за произхода на предразположеността на съвременния човек към много заболявания.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Археолози повторно изследваха артефакти от органични материали, открити още през XIX век в испанската пещера Куева де лос Мурсиелагос.
Нов филогенетичен анализ на индоевропейските езици показва, че те са започнали да се разделят преди повече от 8000 години.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Учени са изследвали отпечатъците на различни животни, открити на две места в района Шьонинген, който се намира в Долна Саксония.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
