Кога първите хора са започнали да говорят? Винаги ли сме имали тази способност, наследена от преките ни предци? Изглежда, е невъзможно да се отговори на тези въпроси – но не съвсем така. Ново изследване, основаващо се на богатство от генетични данни, предполага, че способността за език на древните хора е била налице преди най-малко 135 000 години.
За разлика от предишни опити за датиране на произхода на езика, които разчитат на вкаменелости или културни артефакти, това изследване използва нов подход: генетичната дивергенция на ранните човешки популации, за да прецени кога нашите предци за първи път са притежавали когнитивните инструменти, необходими за езика.
ОЩЕ: Откритие на 1,6 милиона години променя това, което знаем за човешката еволюция
„Логиката е много проста“, казва Шигеру Миягава, лингвист от Масачузетския технологичен институт (MIT) и съавтор на изследването. „Всяка популация, разклонена по цялото земно кълбо, има човешки език и всички езици са свързани.“
Изображение от библейската история за това как и защо хората са започнали да говорят толкова много различни езици. Картина на Вавилонската кула от Питер Брьогел Стари (1563). Public Domain
Като анализират кога тези популации започват да се разделят, изследователите стигат до заключението, че способността за език трябва да е съществувала преди около 135 000 години.
Разделението на популациите и връзката им с езика
За да стигнат до това заключение, Миягава и неговият екип прегледали 15 генетични изследвания, публикувани през последните 18 години. Тези изследвания включват анализи на Y-хромозомата, митохондриалната ДНК и цели геноми. Чрез изследване на единични нуклеотидни полиморфизми (SNP) – малки вариации в ДНК – те проследили най-ранното разделение в човешкото родословно дърво допреди около 135 000 години. Това разделение породило народите Койсан от Южна Африка.
ОЩЕ: ДНК на 6500 години разкрива произхода на индоевропейските езици, говорени от половината свят
Ако лингвистичният капацитет се беше появил при хората след първоначалното разминаване, човек би очаквал да намери съвременни човешки популации, които или нямат език, или имат комуникационен капацитет, който се различава значително от този на всички други човешки популации. Нито едното, нито другото е така. „Значи човешкият езиков капацитет трябва да е бил налице дотогава или преди това“, обяснява Миягава.
Тази дата служи като „долна граница“ за това кога трябва да се появи езиков капацитет. Но тъй като Homo sapiens е най-малко на 300 000 години, може разумно да се предположи, че езикът може да е бил характеристика на нашите предци през цялата история на нашия вид.
Но да имаш капацитет за език, не е същото като да го използваш. Изследователите предполагат, че езикът вероятно е започнал като вътрешна когнитивна система, преди да се превърне в инструмент за социална комуникация. „Езикът е както когнитивна система, така и комуникационна система – казва Миягава. – Предполагам, че преди 135 000 години тя наистина е започнала като частна когнитивна система, но сравнително бързо се е превърнала в комуникационна система.“
Дебат, стар колкото самия език
Миягава е прекарал десетилетия в изучаване на приликите между различни езици като английски, японски и банту. Той вярва, че сложността на човешкия език го отличава от всяка друга форма на животинско общуване.
ОЩЕ: Родината на индоевропейците била между Иран и Турция
„Човешкият език е качествено различен, защото има две неща, думи и синтаксис, които работят заедно, за да създадат тази много сложна система – казва той. – Никое друго животно няма паралелна структура в комуникационната си система и това ни дава способността да генерираме много сложни мисли и да ги предаваме на другите.“
Миягава посочва, че езикът не е само комуникация. Той оформя както мисленето, така и поведението. Преди около 100 000 години археологическите записи показват внезапна експлозия на символични артефакти – гравирана охра, мъниста от черупки и геометрични шарки върху черупки от щраусови яйца. Тези открития от места като пещерата Бломбос в Южна Африка показват, че езикът трябва да е бил придружен от скок в познанието и културното поведение.
Географска карта на човешките езикови семейства, както съществуват и се разпространяват днес. JFDP13 / CC BY-SA 4.0
„Езикът, със своята сложна система от ментални представяния и правила за комбинирането им, е в състояние да създаде нови начини за свързване на съществуващи символи и да предскаже нови начини на поведение“, пишат изследователите в статия, публикувана в списание Frontiers in Psychology. С други думи, езикът не просто позволява на хората да общуват – той им позволява да мислят по нови начини, като по така проправя пътя за изкуството, технологиите и културата.
ОЩЕ: Не Африка, а Евразия се оказа люлката на човечеството
Тези идеи, а именно, че езикът служи като „спусък“ за съвременното човешко поведение и култура, не са съвсем нови. Но изследването добавя решаващо доказателство: конкретна времева линия.
Някои изследователи твърдят, че езикът се е развил постепенно, оформен от естествения подбор в продължение на стотици хиляди години. Други смятат, че се е появил внезапно, в нещо като когнитивен „голям взрив“. Все още не знаем как точно се е развил езикът, но с по-ясна дата пъзелът е една стъпка по-близо до завършването.
„Нашият подход е много емпирично базиран, основан на най-новото генетично разбиране на ранния Хомо сапиенс – казва Миягава. – Мисля, че сме на добър изследователски път и се надявам, че това ще насърчи хората да гледат повече на човешкия език и еволюцията.“
