В тъмните зали на френското абатство Клерво книги, покрити със странна кожа с косми, събират прах от векове. Дълго време никой не можел да разбере чия кожа защитава старите текстове, докато международен екип от учени не извършил анализ.
Основано през 1115 г. в региона Шампан-Арден, абатството Клерво се превръща в център за обучение на цистерциански монаси. Там са копирани и съхранявани хиляди ръкописи: теологични трактати, исторически хроники, легендарни бестиариуми с описания на митични създания. Към XIII век библиотеката на абатството се счита за една от най-големите в Европа. Приблизително 1450 книги от тази колекция са оцелели до днес. Почти половината са с оригинални корици.
Книгите от онази епоха изглеждат различно от съвременните. Те са създадени на ръка: листове пергамент се поставят между дървени дъски и се зашиват със здрави конци. Някои томове били „опаковани“ в допълнителна външна корица, покрита с кожа. Най-често се използвали кожи от телета, кози или овце – те се почиствали внимателно от космите, така че повърхността да остане гладка. Но в Клерво има десетки ръкописи с корици, покрити с косми. Те не приличат на типични средновековни подвързии – прекалено груби и „рошави“.
Дълго време историците приемаха, че „косматите“ подвързии са направени от кожи на диви свине или елени. Но когато изследователите разгледали подробно 16 от тези книги, ги очаквала изненада. Международен екип от учени, ръководен от британския биоархеолог Матю Колинс от университета в Кеймбридж, събрал микроскопични проби от кожата.
Анализът на белтъци и фрагменти от древна ДНК разкрил, че материалът няма нищо общо с местните животни. Източникът на кожата се оказали тюлени: пробите принадлежат на обикновен тюлен (Phoca vitulina), гренландски тюлен (Pagophilus groenlandicus), а една дори принадлежи на брадат тюлен (Erignathus barbatus). Генетичният анализ показал, че животните биха могли да произхождат от Скандинавия, Шотландия или може би Исландия или Гренландия.
Как кожите от морски животни са се озовали в манастир, разположен далеч от брега? Отговорът се крие в мрежата от търговски пътища, свързващи отдалечените кътчета на континента. Търговци от Скандинавия донасяли в Европа кожи, кожи и мазнини от морски животни, уловени в северните води. Абатството Клерво стояло до оживен търговски път, по който стоки от пристанищните градове попадали при монасите.
Самите тюлени са били ценени не само заради кожата, но и заради месото и мазнините. Тяхната кожа често се използвала за направата на водоустойчиви дрехи, като ботуши или ръкавици. В някои региони тюленовите кожи дори се използвали за плащане на църковни налози. По бреговете на Ирландия и Скандинавия те понякога са били използвани за правене на подвързии на книги. В Западна и Централна Европа обаче подобна практика се е срещала изключително рядко.
Цистерцианските монаси, изглежда, особено са ценили тюленовите кожи. Учените са открили „космати“ подвързии не само в Клерво, но и в други абатства, основани от негови ученици. Монасите използвали този необичаен материал, за да подвържат особено важни документи, като например житието на свети Бернар, една от ключовите фигури на ордена.
Защо монасите са избирали именно тюленови кожи? Възможно е причината да е бил цветът на козината. Тези подвързии сега изглеждат жълтеникаво-сиви или кафяви на петна. Но първоначално са били бели – кожата на някои тюлени има почти снежен оттенък. Този цвят подхождал на дрехите на монасите.
Самите животни изглеждали загадъчни за монасите. В средновековните бестиариуми – книги за животни – тюлените са описвани като „морски телета“ и са рисувани с тяло на риба и глава на куче. Те често били изобразявани като фантастични същества. Вероятно монасите са ги възприемали не просто като животни, а като същества с неземни черти.
Статията с откритията на учените е публикувана в списание Royal Society Open Science.
