Международен екип археолози са провели разкопки на добре запазения праисторически обект Ксиамабей в Северен Китай. Там били открити множество каменни оръдия на труда, фосили, охра и червени пигменти, сочещи съществуването на новаторска култура на около 40 000 години, пише Phys.org. Изследването е публикувано в списание Nature.
Проведени са археологически разкопки в басейна на река Нихеван. Именно там учените идентифицирали следи от „новаторско поведение и уникални инструменти“.
Тази човешка култура преди това не е била известна на науката. Най-поразителна е нейната възраст – тя е около 40 хиляди години. Впрочем други скорошни проучвания показват, че първите представители на вида Homo sapiens може да са пристигнали в Северна Азия преди около 40 хиляди години. Досега обаче нищо не се знаеше за живота или културната адаптация на тези древни народи, както и за възможното им взаимодействие с архаичните човешки групи.
Находките на стоянката Ксиамабей хвърлят нова светлина върху историята на заселването на Азия. Освен това учените отбелязват, че Ксиамабей се отличава от всеки друг добре известен археологически обект в Китай, тъй като има принципно нов набор от културни характеристики. Например тук са открити най-ранните известни доказателства за обработка на охра в Източна Азия. Тук е изкопан уникален набор от различни каменни инструменти, каквито не са откривани никъде другаде в Китай. Находки като тези сочат към културни иновации.
„Способността на хоминините да живеят в северните ширини, със студени и силно сезонни условия, вероятно се дължи на еволюцията на културата под формата на икономически, социални и символични адаптации – казва д-р Шикся Янг, изследовател от Китайската академия на науките. – Находките в Ксиамабей ни помагат да разберем тези адаптации и тяхната потенциална роля в човешката миграция.“
За една от важните културни особености учените сочат артефакти, които свидетелстват за широкото използване на охра. Анализът показал, че различни видове от този естествен минерал са донасяни в Ксиамабей от други региони и обработвани чрез счукване и абразия. С други думи, древните хора правели прахове, с които след това оцветявали различни предмети, включително стените и подовете на своите домове. Това е бил истински производствен процес – безпрецедентно явление за този период.
Части от охра и оборудване за обработка на камък и червен пигмент. Снимка: Fa-Gang Wang, Francesco d’Errico / Wang et al. Nature
Каменните инструменти също представляват принципно нова културна адаптация. Факт е, че повечето от тези инструменти са били минимизирани. Повече от половината от намерените оръдия са с размер под 20 милиметра. Има ясни признаци, че тези инструменти са имали дръжки. Те са били използвани за пробиване, остъргване на кожи, рендосване на растителен материал и рязане на меки животински тъкани.
Това означава, че жителите на древното селище са изработвали многофункционални инструменти, снабдени с дръжки, което е иновативна технология за онези времена. Проучването на жилищата на древните хора също сочи, че това общество е имало сложна социална система. За съжаление останки на хора на стоянката Ксиамабей все още не са открити. Това би хвърлило светлина върху видовата принадлежност на древните обитатели на тези места. Но според косвените доказателства учените са установили, че именно Homo sapiens са били жителите на Ксиамабей.
