Ново археологическо откритие в Кач Куч в Мароко оспорва дългогодишното убеждение, че Магреб (Северозападна Африка) е бил пуста земя преди пристигането на финикийците от Близкия изток около 800 г. пр.н.е. То разкрива много по-богата и сложна история, отколкото се е смятало досега. Всичко, намерено на обекта, показва, че през бронзовата епоха, преди повече от 3000 години, на африканския бряг на Средиземно море вече са съществували стабилни земеделски селища. Това е станало по същото време, когато в Източното Средиземноморие са процъфтявали общества като микенското.
Откритието, ръководено от екип от млади изследователи от Националния институт по археология на Мароко, разширява познанията ни за близката праистория на Северна Африка. То също така променя разбирането ни за връзките между Магреб и останалата част на Средиземноморието в древността.
Още: 8 момичета били принесени в жертва в Месопотамия преди 5000 години
Снимка: iStock
Как било направено откритието
Кач Куч е идентифициран за първи път през 1988 г., а първите разкопки са проведени през 1992 г. По онова време изследователите смятат, че мястото е било обитавано между VIII и VI в. пр. н. е. Това се основава на намерената финикийска керамика. Близо 30 години по-късно нaучният екип провежда два нови сезона на разкопки през 2021 и 2022 г. Проучванията включват най-съвременни технологии като дронове, диференциални GPS системи и 3D модели.
Още: 100 години след откриването гробницата на Тутанкамон разкрива завладяваща тайна
При събирането на пробите е следван строг протокол. Това позволява да се открият фосилизирани останки от семена и дървени въглища. Впоследствие поредица от анализи позволяват да се реконструира икономиката на селището и неговата природна среда в праисторически времена.
Снимка: iStock
Какво са разкрили останките
Разкопките, заедно с радиовъглеродното датиране, са разкрили, че селището е преминало през три фази на обитаване между 2200 и 600 г. пр.н.е. Най-ранните документирани останки (2200-2000 г. пр.н.е.) са оскъдни. Те се състоят от три недекорирани керамични шишета, кремъчна люспа и кравешка кост. Оскъдността на материалите може да се дължи на ерозията или на временното обитаване на хълма през тази фаза.
През втората си фаза, след период на изоставяне, хълмът Кач Куч е постоянно обитаван от 1300 г. пр. Жителите му, които вероятно са били не повече от стотина, са се посветили на земеделие и животновъдство. Те живеели в кръгли жилища, построени от вата и дауб - техника, която съчетава дървени пръти, тръстика и кал. Изкопавали са силози в скалата, за да съхраняват селскостопанските продукти. Анализът показва, че са отглеждали пшеница, ечемик и бобови растения, както и говеда, овце, кози и свине.
Още: Има ли подземен град под пирамидите в Гиза?
Използвани са също така мелнични камъни за обработка на зърнени култури, кремъчни инструменти и украсена керамика. Освен това е документиран най-старият известен бронзов предмет в Северна Африка (без Египет). Той вероятно е фрагмент от метален скрап, изваден след отливане в калъп.
Взаимодействие с финикийците
Снимка: iStock
Между VIII и VII в. пр.н.е., по време на т.нар. мавритански период, жителите на Кач Куч поддържат същата материална култура, архитектура и икономика, както през предходната фаза. Взаимодействията с финикийските общности, които започват да се заселват в близките места, като Ликсус, обаче внасят нови културни практики. Така например кръглите жилища съжителстват с квадратни, направени от камък и вата, съчетавайки финикийски и местни строителни техники.
Освен това започват да се отглеждат нови култури, като грозде и маслини. Сред новите материали се открояват финикийската керамика, изработена на колело, като амфори и чинии, както и използването на железни предмети.
Още: Отпечатъци от боси крака на 90 000 години са открити в Мароко
Около 600 г. пр.н.е. Кач Куч е мирно изоставен, вероятно поради социални и икономически промени. Жителите му вероятно са се преместили в други близки селища.
Снимка: iStock
Кои са жителите от бронзовата епоха?
Не е ясно дали населението на Магреб през бронзовата епоха е живяло на племена, както ще се случи по-късно през мавританския период. Вероятно те са били организирани като семейства. Погребенията показват, че не е имало ясни признаци на йерархия.
Възможно е да са говорили език, подобен на амазигския - местния северноафрикански език, който става писмен едва след въвеждането на финикийската азбука. Културната приемственост, документирана в Кач Куч, подсказва, че това население е пряк предшественик на мавританските народи в Северозападна Африка.
Защо откритието е така важно?
Кач Куч е не само първото и най-старото известно селище от бронзовата епоха в Магреб, но и променя разбирането ни за праисторията в този регион. Новите открития, заедно с други скорошни находки, показват, че Северозападна Африка е била свързана с други региони на Средиземноморието, Атлантическия океан и Сахара още от праисторически времена.
Още: Африка се разцепва двойно по-бързо, отколкото се смяташе
Снимка: iStock
Новите открития оспорват традиционните разкази, много от които са повлияни от колониалните възгледи, които представят Магреб като пуста и изолирана земя, докато не е била "цивилизована" от чужди народи. В резултат на това Магреб дълго време отсъства от дебатите за по-късната праистория на Средиземноморието.
Тези нови открития представляват не само пробив в археологията, но и призив за преразглеждане на доминиращите исторически разкази. Кач Куч предлага възможност да се пренапише историята на Северна Африка и да ѝ се даде видимостта, която винаги е заслужавала, пише "Science Alert".
