Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Всички хора с произход извън Африка имат малко от неандерталците в себе си – средно около 2% от генома. Но хората с източноазиатски произход имат между 8 и 24% повече неандерталски гени, отколкото хората с европейски произход. Това е парадокс, защото вкаменелости сочат, че неандерталците са живели в Европа. Защо тогава източноазиатците носят повече от тези гени днес?
Ново изследване предлага решение на тази главоблъсканица: докато вълна от човешка миграция от Африка преди най-малко 40 000 години е довела Хомо сапиенс – които са били ловци събирачи – до контакт с техните братовчеди неандерталците и е довела до кръстосване, по-късна вълна от Хомо сапиенс, мигрираща преди около 10 000 години, размива неандерталските гени само в Европа.
ОЩЕ: Любов, а не война погубила неандерталците
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Това е движението на земеделци с минимално неандерталско потекло от днешния Близък изток и югозападна Азия към Европа. Тези ранни фермери се смесили с местни ловци събирачи, внасяйки в региона геном с повече аромат на Хомо сапиенс. Хомо сапиенс, който заселва Източна Азия преди около 60 000 до 70 000 години, не е претърпял това попълнение от новодошлите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
„Това, което предлагаме, е просто обяснение – казва пред Live Science водещият автор на изследването Клаудио Килодран от Оксфордския университет. – Това е просто миграция.“
Откакто геномът на неандерталеца е секвениран за първи път преди 13 години, имаше въпроси относно смесицата от съвременни човешки и неандерталски гени, казва Джон Хоукс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин-Медисън, който не участва в изследването. Изследванията показват, че наличието на неандерталски гени не е довело до големи предимства или недостатъци на оцеляването на хората, така че естественият подбор вероятно не е причината някои популации да носят повече от тези гени, отколкото други. Смята се, че може би източноазиатците са се срещали и смесвали с допълнителни неандерталски популации в неизвестни части, като Индия или Иран, но това са само предположения.
„Този сценарий казва, че това не е необходимо – казва Хоукс. – Можем да обясним тази разлика въз основа само на едно разширение.“
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
ОЩЕ: Останките от древни хора в пещерата Бачо Киро пренаписват първото заселване на Европа
За да проследят историята на отношенията между хората и неандерталците, Килодран и колегите му разгледали 4464 предварително секвенирани генома от древни до съвременни Хомо сапиенс, датиращи отпреди 40 000 години до днес, изследвайки съотношението на ДНК на неандерталците по отношение на географска ширина, дължина, време и регион.
Те открили, че в началото делът на неандерталската ДНК в анатомично съвременните хора е бил по-висок в Европа, отколкото в Азия, което съответства на това, което би се очаквало, ако ранните Хомо сапиенс са се разселили от Африка и са се срещнали със своите братовчеди в Близкия изток и Европа. Намаляването на неандерталските гени при европейците е настъпило по-късно.
Особено голяма била разликата между европейските ловци събирачи и неолитните земеделци, които заселили Европа преди около 10 000 години. Ловците събирачи са имали по-голям дял неандерталски гени, отколкото неолитните фермери, което предполага, че тази вълна от новодошли е размила неандерталското потекло в Европа. Източна Азия не е видяла подобен приток, казва Хоукс. Изследователите са публикували своите открития в списание Science Advances.
„Това, което е толкова завладяващо в статията е, че тя взема предвид огромно количество древни ДНК доказателства“, отбелязва Ричард Потс, палеоантрополог и директор на Програмата за човешкия произход в Националния природонаучен музей на Смитсониън във Вашингтон, който не е участвал в изследването.
ОЩЕ: Колко време е отнело на съвременните хора да унищожат неандерталците?
Срещите между неандерталците и съвременните хора са се случили дори преди 40 000 години, казва Потс. Група изследователи от Университета на Пенсилвания обаче отбелязват в статия в списанието Current Biology, че много преди преди 75 000 години група съвременни хора са срещнали неандерталци в Европа, кръстосали са се с тях и след това са изчезнали, оставяйки своите следи в 6% от генома на неандерталците.
