Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Преди около 120 000 години в сухите, скалисти хълмове на Леванта започнало да се случва нещо необикновено. Дълбоко в пещерите или в техните скалисти устия както неандерталците, така и ранните хомо сапиенси започнали да извършват нещо, което никой не е правил преди.
Преди около 37 000 години неандерталците се събират на малки групи в днешна Южна Испания. Животът им може да е бил преобразен от изригването на Флегрейските полета в Италия няколко хиляди години по-рано, когато масивната експлозия на калдерата прекъсва хранителните вериги в Средиземноморския регион.
Неандерталците са алтернативен вид хора, които са съществували дълго време заедно с нашите кроманьонски предци. Но именно кроманьонците станали известни като „Хомо сапиенс“ - „Човек разумен“.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Следите от канибализъм в местата, обитавани от древния човек, са доста често срещани, пише La Vanguardia. Основната мистерия на този феномен се крие в причината, която кара хората да ядат себеподобните си.
В английското графство Кент са открити гигантски каменни брадви на 300 хиляди години. Артефактите са намерени на хълм над долината Медуей в дълбоки седименти, датиращи от ледниковата епоха, пише Phys.
Следи, нанесени с пръсти върху стената на пещера във Франция, са оставени преди повече от 57 хиляди години – много преди първите Хомо сапиенс да се заселят в Европа.
Смята се, че неандерталците са живели на групи от максимум няколко десетки индивиди. На техните стоянки обаче се намират останки от изключително големи животни, които можело да бъдат убити и изядени само от големи групи хора.
Група неандерталци, живели в Централна Испания, напълнили пещерата си с черепи на степни носорози и други големи бозайници, вероятно с някаква мистериозна символна цел.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Работилница, в която преди 43 000 години са се изработвали инструменти – предшественици на съвременните технологии, са открили антрополози при изследване на древен неандерталски обект в Аранбалца, Испания.
Палеоантрополози са изследвали вкаменелости, открити по време на разкопки в пещерата Велика Баланица в Южна Сърбия, и са открили, че преди около 300 000 години в този регион са живели най-ранните неандерталци.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Следите от канибализъм в местата, обитавани от древния човек, са доста често срещани, пише La Vanguardia. Основната мистерия на този феномен се крие в причината, която кара хората да ядат себеподобните си.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Палеоантрополози са изследвали вкаменелости, открити по време на разкопки в пещерата Велика Баланица в Южна Сърбия, и са открили, че преди около 300 000 години в този регион са живели най-ранните неандерталци.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
В английското графство Кент са открити гигантски каменни брадви на 300 хиляди години. Артефактите са намерени на хълм над долината Медуей в дълбоки седименти, датиращи от ледниковата епоха, пише Phys.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Работилница, в която преди 43 000 години са се изработвали инструменти – предшественици на съвременните технологии, са открили антрополози при изследване на древен неандерталски обект в Аранбалца, Испания.
Група неандерталци, живели в Централна Испания, напълнили пещерата си с черепи на степни носорози и други големи бозайници, вероятно с някаква мистериозна символна цел.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
Смята се, че неандерталците са живели на групи от максимум няколко десетки индивиди. На техните стоянки обаче се намират останки от изключително големи животни, които можело да бъдат убити и изядени само от големи групи хора.
Преди около 37 000 години неандерталците се събират на малки групи в днешна Южна Испания. Животът им може да е бил преобразен от изригването на Флегрейските полета в Италия няколко хиляди години по-рано, когато масивната експлозия на калдерата прекъсва хранителните вериги в Средиземноморския регион.
Следи, нанесени с пръсти върху стената на пещера във Франция, са оставени преди повече от 57 хиляди години – много преди първите Хомо сапиенс да се заселят в Европа.
Преди около 120 000 години в сухите, скалисти хълмове на Леванта започнало да се случва нещо необикновено. Дълбоко в пещерите или в техните скалисти устия както неандерталците, така и ранните хомо сапиенси започнали да извършват нещо, което никой не е правил преди.
Неандерталците са алтернативен вид хора, които са съществували дълго време заедно с нашите кроманьонски предци. Но именно кроманьонците станали известни като „Хомо сапиенс“ - „Човек разумен“.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Преди около 120 000 години в сухите, скалисти хълмове на Леванта започнало да се случва нещо необикновено. Дълбоко в пещерите или в техните скалисти устия както неандерталците, така и ранните хомо сапиенси започнали да извършват нещо, което никой не е правил преди.
Преди около 37 000 години неандерталците се събират на малки групи в днешна Южна Испания. Животът им може да е бил преобразен от изригването на Флегрейските полета в Италия няколко хиляди години по-рано, когато масивната експлозия на калдерата прекъсва хранителните вериги в Средиземноморския регион.
Неандерталците са алтернативен вид хора, които са съществували дълго време заедно с нашите кроманьонски предци. Но именно кроманьонците станали известни като „Хомо сапиенс“ - „Човек разумен“.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
В безкрайната битка срещу бактериалните инфекции учените са намерили невероятен съюзник: отдавна изчезналите неандерталци.
Вълна от мигриращи фермери от древния Близък изток може да е причината съвременните европейци да не носят толкова много неандерталска ДНК, колкото днешните източноазиатци, сочи ново изследване.
Следите от канибализъм в местата, обитавани от древния човек, са доста често срещани, пише La Vanguardia. Основната мистерия на този феномен се крие в причината, която кара хората да ядат себеподобните си.
В английското графство Кент са открити гигантски каменни брадви на 300 хиляди години. Артефактите са намерени на хълм над долината Медуей в дълбоки седименти, датиращи от ледниковата епоха, пише Phys.
Следи, нанесени с пръсти върху стената на пещера във Франция, са оставени преди повече от 57 хиляди години – много преди първите Хомо сапиенс да се заселят в Европа.
Смята се, че неандерталците са живели на групи от максимум няколко десетки индивиди. На техните стоянки обаче се намират останки от изключително големи животни, които можело да бъдат убити и изядени само от големи групи хора.
Група неандерталци, живели в Централна Испания, напълнили пещерата си с черепи на степни носорози и други големи бозайници, вероятно с някаква мистериозна символна цел.
Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов.
Археологически находки в Европа отдавна са навели изследователите на извода, че в някои региони нашите предци, които са напуснали Африка преди 70 хиляди години, са живели рамо до рамо с неандерталците.
Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
Откриването на човешки останки на възраст 45 000 години в пещерата "Бачо Киро" в България принуди учените да преразгледат съществуващата теория, според която първите представители на Homo Sapiens са дошли в Евразия от Африка.
Работилница, в която преди 43 000 години са се изработвали инструменти – предшественици на съвременните технологии, са открили антрополози при изследване на древен неандерталски обект в Аранбалца, Испания.
Палеоантрополози са изследвали вкаменелости, открити по време на разкопки в пещерата Велика Баланица в Южна Сърбия, и са открили, че преди около 300 000 години в този регион са живели най-ранните неандерталци.
