Когато си представяме взаимодействието на неандерталците с нашите предци – първобитните хора, обикновено мислим за агресивни схватки и конкуренция при лов. Сега обаче учените са установили, че двата вида Homo са си взаимодействали поне 200 хиляди години – това е твърде дълъг период за активни военни действия, но достатъчен за постепенното „разтваряне“ на единия вид в другия.
Днес около два процента от генома на хората, живеещи извън Африка, е дошъл при нас от неандерталците – вторият вид хора, бродили из просторите на Евразия преди 40 000 години. Но ако първобитните хора са се кръстосвали с неандерталците, тогава процесът на обмен на гени е протичал в двете посоки – и какво влияние е оказал той върху самите неандерталци?
Предците на неандерталците и съвременния човек са се разделили преди около 600 000 години: докато някои се придвижили на север в по-хладните региони на Европа и Азия, предшествениците на днешните Хомо сапиенс за дълго останали в Африка. Масовият изход на хората от съвременен тип към Европа е започнал още преди около 70 000 години, но през последните години се натрупват доказателства, че отделни пътешественици са напускали родния си континент и по-рано.
Първите сблъсъци между Хомо сапиенс и неандерталците са започнали преди 250 000 години, след като поне за 200 000 години двата вида някак са се разбирали на една територия. Съдейки по наличието на неандерталска ДНК в съвременните хора, тези контакти невинаги са били агресивни: в резултат на някои от тях са се появили потомци, внесли своя принос в съвременния човешки геном.
Любопитно е, че въпреки че неандерталските гени присъстват в ядрената ДНК на съвременните хора, учените не са успели да ги открият в митохондриалната ДНК, която се унаследява изключително по женска линия. С други думи, най-вероятно сред нашите предци не е имало неандерталски майки или рожбите от такива съюзи по някаква причина не са дали потомство.
Тъй като не са идентифицирани гени на Хомо сапиенс в 32-те секвенирани до днес неандерталски генома, учените клонят към втория вариант, въпреки че извадката е твърде малка, за да се направят уверени изводи. Във всеки случай кръстосването с друг човешки вид и появата на безплодни хибриди може да са оказали опустошителен ефект върху малкото популации на последните неандерталци.
Учените се надяват, че в бъдеще ще бъдат секвенирани нови геноми на наши изчезнали родственици и това ще позволи да се установи с точност естеството на взаимоотношенията им с Хомо сапиенс.
Изследването е публикувано в списание PaleoAnthropology.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Колко време е било необходимо на съвременните хора да унищожат неандерталците
