Изследване на древна ДНК на представители на Хомо сапиенс и техни роднини разкрива сложния път на кръстосване между различни човешки видове през последните сто хиляди години. Особен интерес представлява историята на взаимоотношенията между неандерталците от Ледниковия период в Европа и Западна Азия и хората от съвременен тип, които в крайна сметка са ги заменили.
Статия, публикувана в списание Biology, представя резултатите от изследване на този въпрос от група учени от САЩ и Южна Африка. Те използвали шест вида измервания на лицевата част на черепи във вкаменелости на неандерталци и ранни съвременни хора, за да идентифицират географските региони – от Близкия изток до Западна Европа, – където кръстосването между тях може да е било достатъчно често, за да остави отпечатък върху морфологията на лицето.
Според анализа на древната ДНК и нейното сравнение с ДНК на нашите съвременници днешните азиатски популации от хора средно имат повече неандерталски корени, отколкото европейските. Това изглежда странно: в крайна сметка неандерталците са живели основно на територията на Европа, в Азия са открити много по-малко техни стоянки.
За да обяснят тази странност, учените предположили, че неандерталците са се кръстосвали със съвременните хора, след като нашите праисторически предци са напуснали Африка, но преди да пристигнат в Азия. Изследователите се опитали да потвърдят тази хипотеза, като изследвали формата на лицевата част на черепи на праисторически Хомо сапиенс, неандерталци и наши съвременници.
Авторите на работата събрали данни за морфологията на черепно-лицевата област от публикуваната литература. Резултатът бил набор от данни, включващ 13 неандерталци, 233 праисторически и 83 съвременни Хомо сапиенс.
Учените се фокусирали върху стандартни, лесно възпроизводими измервания на черепно-лицевата област и провели задълбочен анализ, за да определят вероятността и степента на кръстосване на тази човешка популация с популациите на неандерталците.
„Неандерталците са имали големи лица. Но размерът сам по себе си не установява генетична връзка между човешката популация и неандерталските популации. Нашата работа включваше по-задълбочен анализ на лицевите структури“, казва Стивън Чърчил, водещ автор на изследването.
В допълнение към самите морфологични показатели учените отчитали и променливите на околната среда, свързани с измененията в характеристиките на човешкото лице, за да определят вероятността, че установените от тях връзки между популациите на неандерталците и хората са резултат от кръстосване, а не от други фактори. С други думи те отсели онези условия (например рязко намаляване на достъпността до храна), които еднакво биха повлияли на изменението и в резултат – на възможното сходство между лицата на неандерталците и Хомо сапиенс.
В резултат учените установили, че повечето от кръстосванията са се случили в Близкия изток: от Северна Африка до Ирак. Едва след това хората, получили неандерталски гени, започнали да усвояват Азия.
Според авторите на работата формата на лицето е важен фактор за проследяване на влиянието на кръстосването на неандерталците с хората на различни етапи от тяхното съществуване. Неандерталците са били по-големи от хората. С течение на времето, няколко поколения след кръстосването с неандерталците, размерът на човешките лица станал по-малък, отколкото в първото поколение. Но дори и след това лицата на отделни индивиди все още са съхранили "неандерталски черти".
„Често мислим за еволюцията като за клоните на едно дърво и изследователите са прекарали много време в опити да проследят пътя, който е довел до нас, Хомо сапиенс. Но сега започваме да разбираме, че това не е дърво, а по-скоро поредица от потоци, които се събират и разминават в различни точки“, отбелязват изследователите.
