- Моля ти се, не ме наранявай – прошепна Селена, останала в плен на очите на Х.
„Ти никога повече няма да потърсиш този глупак. Ти го мразиш и няма да го допуснеш до себе си” – говореха очите му, а на глас продължи:
- Защо да те наранявам, скъпа?
- Но ти... – Селена не намираше думи. – Телефонът ...
- Взех го от ръцете ти, защото помислих, че търсиш мен и мога да те изненадам – погали той косата й.
- Извинявай – прошепна тя и наведе глава.
- Няма нищо, богиньо. Забрави, че ми даде картата, нали?
Точно тя кимна с глава и на вратата се позвъни. Когато погледна домофона, не отвори, а само включи говорителя:
- Пит, какво искаш? – попита студено.
- Притесних се от това прекъсване на разговора и дойдох да се уверя, че си добре.
- Добре съм. Върви си! – категорично го прекъсна тя.
- Добре, Селена. Извинявай!
Х. наблюдаваше сцената доволен и реши да използва отворените врати на съзнанието й, за да изпрати посланието:
„От днес ти ще общуваш само с мен!”
Селена се обърна към него и обви врата му с ръце съвсем плахо. Когато той я притисна към себе си, тя се усмихна и прошепна:
- Искам само това. Нищо друго.
- Мисли ли четеш, богиньо? –засмя се той, докато ликуваше вътрешно. – Исках да ти предложа точно това. Да ме чакаш винаги у дома. Разполагам с достатъчно пари, а скоро ще подновя работата си.
- Аз ... да, добре. Аз също имам спестявания. Може би, наистина така е редно. Ще мога да чета, да се усъвършенствам и да бъда полезна и за двамта.
„Не за двамата, кучко! Полезна – за мен” – присви очи Х.
- Скъпа – каза той нежно, - не е ли време да полегнеш? Сега трябва да се възстановиш от процедурата.
- Само да се обадя на Браяна, скъпи.
- Както искаш – сви рамене Х.
„Остави я тази глупачка!” – мина през мисълта на Селена. Стресна се, защото обичаше сестрата. Не можеше да повярва, че изведнъж й се стори малка, жалка и ненужна.
- Здравей, Селена – чу се бодрият глас на Браяна.
- Обаждам се, защото ти обещах – студено изстреля приятелката й, а Х. се обърна с гръб, за да скрие усмивката си. – Искам да остана сама и ще те помоля да не ме търсиш известно време.
- Разбирам те – медицинската сестра едва сдържаше сълзите си. – Опитах да спра това...
- Не е „това”, Браяна! Аборт е името му. Нищо не е станало. Извадила си бобено зърно, по чието стъбло няма да се изкачи Джак. А сега ще затварям.
- Добре...
...
Последните думи на Браяна бяха посрещнати от сигнала на свободна линия. Тя седна и отпусна ръце. Не искаше да повярва, че чува всичко това от приятелката си. Сълзите я задушаваха, но дори пред себе си, не можеше да покаже истински чувства и емоции. Звънът на телефона я извади от ужаса, в който бе започнала да потъва. Тя вдигна, без да поглежда екрана.
- Селена!
- Браяна, аз съм – Пит.
Тъга и радост завъртяха във вихъра си младата жена и тя даде воля на сълзите си.
- Браяна, чуваш ли ме? Защо си изключила звук и картина? Какво има? – чу тя разтревожения глас на любимия.
- Пит, извинявай. Преди малко разговарях със Селена – стегна се Браяна. – Много ме разстрои. Държеше се надменно и каза, че иска да остане сама.
- Странно – отговори Пит. – Преди малко, както разговаряхме топло и приятелски по телефона, връзката прекъсна. Веднага отидох у тях, но точно толкова надменно и студено, отпрати и мен да си вървя.
- Да не би Х. да я тормози? Все пак, той има обноски отпреди два века – сподели Браяна.
- По-скоро, много й се събра, а ние двамата й напомняме за това болезнено минало, докато новият й любим е нейното бъдеще – Пит не вярваше много на думите си, но не искаше да изпраща негативна енергия към Селена. – Всичко с адаптацията на Х. върви безпроблемно, според изследванията.
- Дано си прав. Тя е единствената ми приятелка – проплака Браяна и веднага съжали за тази своя слабост.
- Аз също съм ти приятел – сериозно заяви Пит. – Бих ли предприел нещо толкова отговорно с теб, ако не ти вярвах? А какво е приятелството, ако не доверие?
- Благодаря – успокоена каза Браяна. – До утре, Пит!
- До утре!
Браяна затвори телефона. Вълненията през последните няколко минути я изтощиха и тя заспа бързо. За разлика от Пит, който цяла нощ се будеше, притесняван от кошмари.
10. Бели нощи
Едно от нещата, пред което науката от 24 век оставаше безсилна, бяха белите нощи – и в природата, и у хората. Докато първите можеха да бъдат избегнати с преместването в друга географска точка и имаха своето очарование, то вторите оставаха единствено във владение на самите хора. Всеки можеше да реши за себе си кога да дойде краят им.
До скоро веселият и безгрижен Пит не можеше да заспи. Сенките на страха и несигурността дълбаеха в съзнанието му и въпреки че бе овладял техниките за прочистване, не успя да се отпусне. Спомни си някои от приказките за рицари, спасявали принцеси и се виждаше като такъв, готов на всичко за своята любима Селена. Все повече се убеждаваше, че Х. е Злото и той, Пит, трябва да го унищожи. Измъчваше го и чувство за вина – нали той бе възродил това чудовище? Тъкмо отслаби хватката на изяждащото го терзание, и страхът от предстоящата тайна, която той и Браяна трябва да пазят цял живот, го обля с пот.
Стана и включи таблета – от три века насам, най-сигурният начин за преодоляване на трудни психически състояния. Никой от приятелите му не бе буден. Отхвърли няколко покани на виртуалните секс-стимулатори – откакто проституцията бе забранена, в тези часове не денонощието се предлагаше услугата за облекчаване на самотници, - и тъкмо щеше да затвори, когато нежен глас погали слуха му:
„И ти ли?”
„Какво и аз?” – попита Пит с насмешка.
„Не можеш да заспиш и белите нощи са обсебили натовареното съзнание?”
„Значи, и аз.”
„Мислех да поговорим, но явно не си в настроение” – констатира гласът, леко разочарован.
„Права си, не съм. Не съм в настроение за нищо.”
“Nothing is as bad as it seems” – понесе се от канала, на който до преди малко звучеше гласът. Мелодията от осемдесетте години на двайсти век накара Пит да се заслуша.
„Нищо не е толкова зле, колкото изглежда” – повтори Пит и изключи таблета.
И той нямаше обяснение защо, но точно този период от историята му беше много близък като емоция и усещане. Прииска му се той и Селена да се бяха родили ако не в епохата на рицарите, то поне тогава. Тогава, когато рокерите, облечени в кожени дрехи, гонели вятъра, а в ушите им звучала песента „Born to Be Wilde” на Steppen Woolf , а по-късно, и хитовете на Judas Priest. Представи си как той е яхнал чопър – поръчкова изработка от Harley Davidson, а зад него Селена е обвила ръце около кръста му. Дългата й коса се вее на вятъра, докато стигнат до усамотен плаж. Там се освобождават от дрехите и се любят, докато ...
Звукът на алармата го извади от мечтанията му. Време бе да посрещне деня. Искрено вярваше, че след бялата нощ няма да му се стори черен, въпреки тоталното изтощение, което го бе завладяло.
...
Някъде там, в същия град, още един мъж изпращаше своята бяла нощ. Х. обаче нямаше терзанията на Пит. Той ликуваше за поредната победа в поредния си живот. Единственото, което не го удовлетворяваше, беше липсата на достоен противник. Лесните победи галеха егото му, но инстинктът на хищника постепенно потъваше в летаргия.
„Дори два века не бяха достатъчни, за да се роди някой на моето ниво – мислеше си той. – Докога ще се повтаря едно и също? Сега, остава и някой динозавър да ми изръмжи в лицето. Всъщност, далеч по-добре отколкото точно този тип хора. А Селена вече не ми е нужна, но толкова ми напомня Цветелина, че поне хормоните ще ми влеят малко живец. Дори старчето Пенлиев ми е много лесно. Държи се бащински и покровителствено. Сигурно е забравил онази поговорка: „Пораснаше пилци, проебаше квачки.” Е, и без това ме нарича „пиленце”. Да се готви да го заболи тогава.
А Пит и Браяна, по мои инструкции, ще започнат да се репродуцират, та дано едно от отрочетата им стане мой достоен противник.”
Х. се засмя и изключи алармата пет минути преди да позвъни. Той влезе в банята, преливащ от енергия.
Автор: Весислава Савова
Очаквайте продължение във вторник.
