На 18 юни 2024 г. на книжния пазар излиза книгата на Ани Дюк "Откажи се", от издателство "Хермес". Вижте откъс от произведението.
Откъс
Да упорстваш или да се откажеш
Още: Защо понякога най-доброто решение е да се откажем
Ние сме свикнали да гледаме на упорството и отказването като на противоположни сили. В края на краищата ние или упорстваме, или се отказваме – няма как да правим и двете едновременно. И в битката между двете отказването видимо е губещата страна. Докато упорството се смята за добродетел, отказването се възприема като порок.
Съветите, които ни дават легандарни успешни личности, често се свеждат
до едно и също послание: не се предавай и ще успееш. Както казва Томас Едисън: „Най-голямата ни слабост се крие в това, че се отказваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитваме още веднъж“. Легендарната състезателка по американски футбол Аби Уомбах повтаря същото послание по-късно, когато заявява: „Трябва не само да се съревноваваш с другите, а и да си способен, независимо от обстоятелствата, никога да не се отказваш“. Сходни вдъхновяващи съвети се приписват и на други велики спортисти и треньори, като Бейб Рут, Винс Ломбарди, Беър Брайънт, Джак Никлаус, Майк Дитка, Уолтър Пейтън, Джо Монтана и Били Джийн Кинг. Можете също така да намерите почти идентични цитати от знаменити бизнесмени от различни епохи – от Конрад Хилтън през Тед Търнър до Ричард Брансън.
Всички тези и безброй други популярни личности са се обединили зад различни варианти на израза „Онези, които се отказват, никога не печелят, а победителите никога не се отказват“. Рядко можем да срещнем популярен цитат в подкрепа на отказването, с изключение на един, приписван на комика Уилям Клод Дюкенфийлд: „Ако първия път не успееш, опитай отново. Ако пак не се получи, откажи се. Безсмислено е да се държиш като глупак“. Самият Дюкенфийлд далеч не е бил модел за подражание, защото изгражда публичния си образ чрез превъплъщаването си в ролята на хора, които обичат чашката, мразят децата и кучетата и едва оцеляват в периферията на обществото. В този случай трудно може да се говори за равновесие... А и всъщност Дюкенфийлд не е изричал тези думи!
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
По подразбиране всеки, който е успял в някакво начинание, е упорствал докрай. Това е факт, който винаги е верен, когато обръщаме поглед назад и размишляваме върху случилото се. Това обаче не означава, че обратното също е вярно – че ако продължаваш да преследваш някаква цел, със сигурност ще я постигнеш. Когато гледаме към бъдещето, този съвет не е нито верен, нито добър. Всъщност в някои случаи той е откровено вреден. Ако си слаб певец, няма значение колко дълго ще упорстваш – няма да станеш Адел. Ако си на 50 г. и си поставиш за цел да станеш гимнастик и да участваш на Олимпийски игри, колкото и да упорстваш, каквито и усилия да полагаш, пак няма да го постигнеш. Да си мислиш обратното е толкова абсурдно, колкото да четеш една от онези статии за навиците на милиардерите, да научиш, че те се събуждат преди четири часа, и да заключиш, че ако и ти ставаш от леглото преди четири часа, ще станеш милиардер.
Не трябва да бъркаме гледането към миналото с гледането към бъдещето, а тези афоризми правят тъкмо това. Хората непрекъснато упорстват в дейности, в които така и не постигат успех, като понякога се водят от убеждението, че ако упорстват достатъчно дълго, това ще доведе до успех, а друг път упорстват, защото победителите никога не се отказват. И в двата случая много хора си блъскат главите в стената и са нещастни, защото си мислят, че има нещо сбъркано в тях, а не в съвета, който следват.
Успехът не се крие в упорството. Успехът се състои в това да избереш правилното нещо, в което да упорстваш, и да се откажеш от всичко останало.
