"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Същата вечер, след като подреди багажа си, тя седна зад компютъра. Боби беше на линия, очакваше я. Отношенията им бяха все така сдържано-приятелски, но напоследък това започваше да изнервя Теди. Миналото нямаше да се върне назад, животът си течеше, отдавна му беше простила и на моменти едва се сдържаше да не му даде знак. Знаеше, той веднага щеше да долети, но не бе сигурна дали истински иска това, дали чувствата, които мислеше, че са останали в нея, не са просто любопитство, утайка от ненужни спомени или дори неосъзнато желание за реванш.
„Привет, Боби. Как си?”
„ Здравей, парнтьорке! Както обикновено – самотен, пия бира.”
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
Още: Откъс от „Този шарен Пловдив", Георги Райчевски
Това беше редовният предизвикателен отговор. Колкото и да не му обръщаше внимание, тя си даваше сметка, че думата „самотен” вече е направила пукнатина в амбразурата на привидното й равнодушие.
„ Макс и Виктория отпътуваха, нали?” – продължи той.
„ Вчера, сами. Както знаеш, вече са на двайсет, но не спираме да ги мислим. Слава богу, пристигнали са живи и здрави.”
„ А ти? Успя ли да се пребориш с ректора?”
„ Благодарение на Марта. Най-неочаквано и тя реши да тръгне с мен, утре летим.”
„ По последни данни, които имам от хората на „Освобождение”, досега в страната са пристигнали над десет хиляди, и продължават. Не съжалявам, че им помогнахме, дори напротив, тези хора ме респектират… Да ти призная, на моменти, като ме стегне шапката, ми идва и аз да потегля.”
Теди усети особена тръпка, не можа да се сдържи.
„ Тръгвай тогава.”
„ Сигурна ли си, че го искаш?”
Знаеше, че така ще й отговори, че ще направи опит да я притисне, но нямаше така лесно да се остави да бъде манипулирана.
„ Решението е твое.”
„ Права си – решението е мое. Но искам да ми кажеш честно. Ако и двамата се окажем в Нулиа по едно и също време, възможно ли е да се случи така, че да не се видим?”
„ Всичко е възможно.”
„ Това все пак е нещо.”
„Какво „нещо?”
Последва пауза. Боби трябваше да отговори, но да го направи така, че и двамата да имат шанс за запазване на деликатното равновесие.
„ Искам да кажа, че може да се видим, както и да не се видим, тоест всеки от нас притежава по петдесет процента шанс.”
„ И кои петдесет процента са моите?”
Боби разбра, че се е оплел. Теди усети недоумението му и това я развесели. Все пак отговорът пристигна, той се измъкна интелигентно и великодушно, в негов стил.
„ Които си избереш, вземи и стоте. Аз имам достатъчно.”
Тя реши още малко да си поиграе, да продължи да го предизвиква, но не успя.
„Последно, ще пътуваш ли или не?”
„ Не зная. Имам двама нови клиенти, спешно искат разширения на съществуващите системи, плащат добре.”
„ О кей… Сега искам и ти да ми кажеш нещо честно. Поддържате ли връзка с Макс?”
„ Да.”
„Отдавна ли?”
„ Повече от година.”
„ Той ли се свърза с теб?”
„ Да… Трябваше ли да получа разрешението ти?”
„Трябваше поне да ми кажеш.”
„ Бях убеден, че той е направил това, повярвай ми!”
Теди не знаеше какво да отговори. Дали пък не искаше твърде много от най-близките си хора, дали така нямаше да ги отблъсне от себе си, както това донякъде се беше получило с Макс преди година и половина? Може би беше време да се научи да приема по-спокойно нещата около себе си. Все отнякъде трябваше да започне.
„ Вярвам ти, Боби! Всичко е наред. Просто съм твърде пристрастна. Това е. Извинявай, ако с нещо съм те засегнала!”
„ Напротив, ти извинявай, Теди!”
Почувства как изведнъж й олекна.
Същото почувства и другата страна.
„Лека нощ, Боби!”
„ Лека нощ, Теди! На добър час!”
Макар да си легнаха по едно и също време, тя около десет в Женева, той рано сутринта в Брисбейн, макар да бяха на хиляди километри един от друг, двамата продължиха още дълго време да са заедно. В мислите, в неспокойните си сънища, в усещането за това, че понякога времето и пространството, действителността и сънят се събираха в една точка. И от нея зависеше много. Но какво? Щяха ли някога в тази точка да се пресекат и линиите на живота, който им предстоеше оттук нататък, или, след като го бяха направили веднъж, щяха да следват научните закони и да препускат в безкрайността? Миг преди да се унесе, Теди си каза, че не е задължително техните линии да бъдат прави и усмихната заспа.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
