Исак Нютон често се смята за първия модерен учен, но той се интересува и от малко по-различни неща - пирамидите и Денят на Страшния съд.
Световноизвестният физик, чиито закони за движението и гравитацията по-късно ще доминират в нашето разбиране за физическата вселена с векове, е първият, който разбива бялата светлина и показва спектър от цветове. Освен това той прекарва по-голямата част от живота си в изследване на алтернативни теми „от другата страна на науката“ и се интересува особено от апокалипсиса на юдео-християнската митология. Някои от записките му за края на света, обгорели по краищата поради пожар, причинен от кучето му при преобръщане на свещ, се продават на търг. Те са предложени за над 375 000 щатски долара, пише порталът Net.
Бележките описват подробно интереса на Нютон към пирамидите в Гиза, както и към египетската мерна единица, известна като „царски лакът“. Той вярвал, че ако успее да определи количествено тази единица, това може да му помогне да проясни собствените си теории за гравитацията и да „отключи“ тайните на геометрията, които ще му позволят да предскаже края на света.
„Той се е опитвал да открие доказателства за своята теория за гравитацията, но също така се е вярвал, че древните египтяни съхраняват тайните на алхимията, които междувременно са били изгубени“, каза специалистът по ръкописите от „Сотби'с“ Габриел Хийтън пред Би Би Си.
