Японски учени са установили, че чувствителните към времето неврони в мозъка се износват с годините и нарушават възприятието ни за времето. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Neuroscience, съобщава РИА Новости.
Много хора забелязват, че с възрастта усещането за време се променя - колкото по-напред, толкова по-бързо лети. И се оказва, че това не е субективно усещане.
Резултатите от проучване на японските неврофизиолози Хаяши и Иври от Националния институт по здравеопазване показаха, че невроните на супрамаргиналната извивка (gyrus supramarginalis - SMG) на теменния лоб, които са отговорни за времето в мозъка, с течение на времето се „уморяват“ и започват да изостават от скоростта на работа на други неврони като усещането за време се изкривява: от една страна, на възрастните хора им се струва, че времето „лети“, от друга, те не могат да се впишат в кратки интервали от време за извъриване на определена дейност, защото смятат, че има много време.
Изследователите измерват мозъчната активност на участниците, използвайки функционален ядрено-магнитен резонанс, докато изпълняват задачи, в сравнение с интервали от време.
На здрави възрастни участници за първи път се показва 30 пъти по ред за определен период от време „адаптер“ – сив кръг и се посочва продължителността. Това се нарича процедура за визуална адаптация. След това им се показва тестово изображение и се иска да оценят времето спрямо "адаптера".
Оказа се, че ако продължителността на „адаптера“ е дълга, участниците подценяват времето, а ако е кратко, го надценяват.
Резултатите от ядрено-магнитния резонанс показват, че когато сигналът "адаптер" се задейства многократно, активността на невроните в надмаргиналната извивка намалява и след това участниците допускат грешки във времето си.
Авторите отбелязват, че SMG невроните функционално реагират на всеки сигнал. При многократно излагане на стимули с фиксирана продължителност, невроните се уморяват. Същото се случва и с оценката на човек за продължителността на повтарящите се минути, часове, дни, подчертават от БГНЕС.
Степента на изкривено възприемане на времето в експерименталните резултати корелира с това доколко е намаляла активността в невроните на свръхмаргиналната извивка - по-голямата умора на невроните е довела до по-голямо изкривяване на времето и грешки в оценката му.
