Законът за надценките противоречи на европейските правила в търговията, а опитите за регулиране на цените по този начин в Унгария и Хърватия са неуспешни. Заплашва с изкривяване на пазара. Не е в интерес на производителите. Това мнение изрази Яна Иванова от сдружение „Храни и напитки” в ефира на Нова телевизия. По думите й ще има и дефицити на пазара, заради задължението да се дава приоритет на българска продукция, която не винаги е достатъчна.
ОЩЕ: Ще го отнесат потребителите: Браншът срещу закона за таван на надценките
„Трябва да купуваме продукцията на себестойност и 10% надценка. Как обаче да разберем каква е себестойността?”, попита представителката на преработвателите.
Спор за надценкте
„Българският производител е изхвърлен от пазара, затова стоим твърдо зад този закон”, отвърна Бойко Синапов от Обединени българските животновъди. Синапов даде пример с българските колбаси, които 99% били от вносно месо. „Ние продаваме телета в Гърция и Албания за угояване”, обясни той.
ОЩЕ: Болшевишки ходове: Иван Христанов за закона за надценките и магазините в пощите (ВИДЕО)
„Ние, като производители на първична продукция, не можем да определяме себестойност. Те като преработватели ни казват на каква цена ще изкупуват стоката ни, а дали сме под себестойност – ето това искаме да се избегне. Няма накъде повече българският производител да бъде смачкан“, закани се той.
Двамата буквално се скараха за налагането на надценки със закон.
Синапов бе категоричен, че този закон ще бъде една малка защита.
ОЩЕ: Таван на цените на млечните продукти - илюзия или липса на мерки
Иванова отговори, че те искат да защитят българските производители. „Подкрепяме идеята. Вярваме, че има методи. Държавата трябва да подкрепи кооперирането“, каза тя.
„Вие като преработватели ни мачкате постоянно, как да оцелеем?“, пита Синапов.
