България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Това е основният извод от второто издание на "БСК ИНДЕКС за ефективност на икономическата политика на България“, изготвен от Българската стопанска камара (БСК). Той бе представен днес от председателя на БСК Добри Митрев и зам.-председателите на БСК Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и експерти от екипа, разработил "БСК Индекс“.
"България има потенциал да бъде по-конкурентоспособна и просперираща икономика, ако бъдат предприети правилните реформи и стратегически решения. Вярваме, че нашият анализ е от съществено значение за разпознаването на слабостите в икономиката на страната и за формулирането на ефективни решения, които да гарантират по-добро бъдеще за България и нейните граждани“, каза Добри Митрев.
Още: Бизнесът към депутатите: Имаме ви 0% доверие (ВИДЕО)
"Чрез нашия Индекс ние сверяваме часовника на българската икономика с тези на останалите страни от ЕС и се опитваме да разберем защо този часовник изостава, дали трябва да му сменим батериите, или да направим някаква друга поправка, така че да може по-точно да отчита времето. Във време на икономическа нестабилност и глобални трансформации способността на една страна да реагира бързо и ефективно на предизвикателствата е от ключово значение“, посочи той.
Още изводи от анализа:
• Слабите резултати в инвестициите и иновациите отразяват системно недостатъчно финансиране, слаба връзка между бизнеса и науката и затруднения при привличането на чуждестранен капитал. Неуспешните реформи в регулаторната среда и забавената дигитализация допълнително ограничават потенциала за икономически растеж.
• Въпреки частичното подобрение в институционалната среда и бюджетната политика, реформите остават повърхностни и с ограничено въздействие. Липсата на координация, нестабилната регулаторна рамка и слабата ефективност на държавните разходи продължават да възпрепятстват развитието.
Още: Стопанската камара със стряскащо становище: Образованието ни дава неграмотни висшисти
• Без целенасочени мерки за повишаване на производителността, подобряване на търговския баланс и насочване на публичните инвестиции към растеж, България ще остане в периферията на ЕС. Необходим е системен подход, който да обедини стабилна инвестиционна политика, иновационна екосистема, устойчива фискална стратегия и ефективно управление на ресурсите.
• Липсата на структурни реформи и слабата интеграция в европейските иновационни и индустриални вериги възпрепятстват икономическото развитие на България и ограничават възможностите ѝ за догонване. Без целенасочени усилия за модернизация на индустрията, повишаване на дигиталната свързаност и подобряване на бизнес средата, страната рискува трайно да изостане от конкурентните икономики.
• Необходима е дългосрочна визия, подкрепена от последователни политики и стратегически инвестиции, за да бъде преодолян този застой.
Препоръки:
1. Цялостна трансформация на образованието и научните изследвания
- Реформа на висшето образование с фокус върху STEM дисциплини и развитието на предприемачески умения. Възможен подход е да се определят конкретни цели, например поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления.
- Дългосрочно финансиране на изследователски институти и иновационни центрове, което да гарантира устойчивостта на научните изследвания и тяхното приложение в практиката.
2. Изграждане на устойчива инвестиционна екосистема
- Въвеждане на стратегически инвестиционни зони с облекчен регулаторен режим за високотехнологични сектори.
- Насърчаване на рисковия капитал и частните инвестиции чрез по-добри финансови инструменти.
3. Интеграция в международните вериги за добавена стойност
- Развитие на индустриални клъстери, които да привлекат глобални технологични лидери.
- Засилване на сътрудничеството с Европейската комисия и международни фондове за инвестиции в иновации.
4. Модернизация на ключовата инфраструктура
- Дългосрочни инвестиции в индустриални паркове, транспортна свързаност и високотехнологични производствени съоръжения.
- Диверсификация на енергийните източници и интеграция на смарт мрежи.
5. Засилване на устойчивото развитие и прехода към зелена икономика
- Въвеждане на дългосрочни регулации за въглеродно неутрално производство.
