Романските езици представляват група езици и диалекти, които принадлежат към италийския клон на индоевропейското езиково семейство, а сами генетично произхождат от общ прародител - латински. Названието им се корени в латинската дума Romanus (римски). Науката, която изучава романските езици, техния произход, развитие, класификация и т. н., се нарича романистика и е един от подразделите на езикознанието. Народите, които ги говорят, се определят като романо-езични.
Съвременните романски езици са характерни с наличието на два рода за съществителни и прилагателни – мъжки и женски, като липсва среден род.
Произход
Романските езици са развити в резултат от устната традиция с различни диалекти на някога общия латински народен език в Римската империя; те постепенно се изолират от изходния език и един от друг в резултат на различни исторически процеси. Този епохален процес започва с римските колонисти, които заселват провинции на Римската империя, отдалечени от столицата Рим, по време на сложен етнографски процес, наречен „антична романизация“, разгърнал се през ІІІ-V век сл. Хр.
Дълго време през Средновековието романските езици се възприемали само като разговорни диалекти на класическия латински език и практически не се използвали в писмена форма. Постепенното формиране на литературния стил на романските езици се основава на класическия латински. Смята се, че романските езици започват да се отделят от латинския през 270 г., когато император Аврелиан извел римските колонисти от провинцията Дакия (дн. Румъния)
Точният брой на романските езици все още е въпрос на дискусия. Например, изчезнали са т. нар. мосарабски и галисийско-португалски език, послужили като основа за формирането на днешните галисийски, португалски и испански.
Топ 10 на най-разпространените езици в света - ето кои са те!
Като цяло и най-общо се разделят 3 региона в разпространението на тези езици:
- „Стара Романия“, която е в Европа: Италия, Португалия, Франция и почти цяла Испания, Южна Белгия, Южна и Западна Швейцария, основната територия на Румъния, Молдова, отделни области в северна Гърция, в северозапада и юга на бивша Югославия;
- „Нова Романия“ - част от Северна Америка (например канадския Квебек; Мексико и Централна Америка, цяла Южна Америка, по-голямата част от Антилския архипелаг;
- бивши колониални страни - Африка (френска, испанска, португалска зони), Южна Азия и Океания.
Съвременните романски езици обикновено попадат в две големи асиметрични групи: по-многобройните западни романски езици на територията на бившата Западна Римска империя; и източните романски езици, които са по-периферни географски и граматически, с малки, понякога на ръба на изчезване, изрази.
Западните романски езици се подразделят на следните по-главни езици:
- иберо-романска подгрупа: това са галисийско-португалските езици - португалски, галисийски, испански, сефарадски, ладино, джудезмо, арагонски;
- окситано-романска подгрупа: окситански, овернски, гасконски, каталонски;
- гало-романска подгрупа: френски, валонски, френско-провансалски;
- итало-романска подгрупа: италианският с няколко подраздела: северна, централна, южна и островна група с многобройни диалекти;
- източно-романската подгрупа включва северно-дунавските и южно-дунавските езици: румънски, влашки, молдовски, далматински.
Топ 10 на най-говоримите езици в света
Официален статус
Галисийски, италиански, испански, португалски, романш, румънски, каталонски и френски имат статут на официални езици. Романските езици се ползват като официални или национални в повече от 60 държави: френски в 27, испански - 20, португалски - 9, италиански - 4, румънски в 2 страни.
Писане
Писането на романските езици е доминирано от латиницата. Характерна особеност на латинската азбука (с изключение на валонски) е неизползването на буквите k и w (с изключение на чуждиците).
Звукът „к“ се представя от буквата c (но пред e, i, y тя се чете „с“ ); също и чрез комбинациите ch или qu (пред e, i, y).
Буквата h не се чете (изключения са румънски, молдовски, арумънски, валонски и гасконски езици).
Звукът „г“ се изразява с буквата g (не пред e, i, y) и чрез комбинациите gh или gu (пред e, i, y).
Буквата g пред e, i, y предава звука „ж“.
