Смъртоносната атака с нож от миналия уикенд в Рединг, западно от Лондон, беше неприятно напомняне, че заплахата от тероризъм не е отминала.
Но какво да кажем за така наречената "война срещу терора", обявена от американския президент Джордж Буш през 2001 г.? Все още ли продължава? И ако не, това беше ли триумф или мащабна загуба на пари?
Близо 19 години от деня, в който Америка беше нападната на 11 септември 2001г., хиляди американски военнослужещи остават разположени в Афганистан, Ирак, Персийския залив и Африканския рог. Ударите с дронове в отдалечени региони на света продължават да са насочени към заподозрени терористични лидери. Бюджетите за борба с тероризма в целия свят се раздуха до астрономически размери, за да посрещнат безброй заплахи.
Саша Хавлилек, изпълнителен директор на Института за стратегически диалог, следи тази война от самото й създаване. Тя настоява, че има разлика между реториката и реалността:
"Реториката беше прекратена от момента, в който президентът [Барак] Обама пое поста [през 2009 г.], но в действителност имаше много повече приемственост, отколкото разрив в тактиката на войната срещу тероризма. Добре известно е, че по време на администрацията на Обама те масово засилиха атаките с дронове например, в Афганистан и Пакистан. И с всички разговори за „Америка на първо място” сега ... мисля, че съществува широкото схващане, че това е ликвидирано ... всъщност видяхме продължаващо разрастване на САЩ антитерористични операции.”
Решителна група врагове
Това мнение до голяма степен се потвърждава от човека, назначен от президента Доналд Тръмп за координатор на Държавния департамент на САЩ за борба с тероризма, посланик Нейтън Сейлс. Попитах го дали тази война - както първоначално е замислена от администрацията на Буш - е приключила?
"Не, битката в голяма степен продължава. Ние печелим битката, но продължаваме да се борим срещу решителен враг или трябва да кажа решителна група врагове."
Той посочва примера на Ислямска държава (ИД), при който обширна многонационална коалиция успешно елиминира последния от физическия халифат на джихадистите в Багуз в Сирия миналата година, както и неговия лидер Абу Бакр Ал Багдади. Въпреки това, признава той, филиалите и мрежите по ИД все още са много активни по целия свят.
Констатацията се съдържа и в, публикуваните от Държавния департамент, годишни анализи за тероризма в световен мащаб.
Обявявайки началото на "войната срещу терора", президентът Буш заяви - "или с нас, или срещу нас". Нямаше средно положение, не се допускаха фини нюанси в Близкия изток с неговите непрекъснато променящи се съюзи и привързаности.
В Ирак, в който САЩ и Великобритания нахлуха през 2003 г., тази безкомпромисна позиция превръща потенциалните съюзници във врагове, поставяйки основите на развиващото се и днес глобално джихадистко движение.
Мина Ал Ораби е редактор на вестник ОАЕ The National. Тя е от Мосул, вторият град в Ирак, който беше опустошен по време на битката за изтласкване на ИД от улиците му.
"В Ирак", казва тя, "имаше ясни случаи, когато САЩ "ограничават" иракската държава. Например, през 2003 г. решението за разпускане на полицията и военните, решението да се поставят без работа десетки хиляди, ако не и стотици хиляди млади мъже ... с идеята, че те трябва да бъдат напълно изключени от страната, които се превърнаха в ядрото на Ал Кайда в Ирак и след това ядрото на ИС. "
Далеч от края
В тази война бяха допуснати и други политически грешки, които, макар и по-късно обърнати от президента Барак Обама, продължават да имат последствия и днес.
Задържането на стотици заподозрени без съдебен процес в залива Гуантанамо, практиката на „извънредно предаване“ – завързване на очите на заподозрени в терор и пренасянето им със самолети по целия свят към базите на ЦРУ, където те бяха подлагани на продължителни и „засилени разпити“.
Всичко това беше използвано от критиците на Запада, за да подкопаят моралния му авторитет. Посланик Сейлс от държавния департамент на САЩ казва, че „светът е научил много уроци за това какво работи и какво не, и ние сме използваме тези уроци в нашите настоящи подходи“.
Той е особено раздразнен от онези критици на залива Гуантанамо, включително западните партньори на Вашингтон, които сега изоставят гражданите си в запустели лагери, пръснати в Сирия и Ирак. Той казва, че тези страни трябва да ги приберат обратно.
Невъзможно е да се определи точно колко струва „Войната срещу терора“, но повечето оценки надхвърлят 1 трилион щатски долара. По-голямата част от тези средства е изразходвана за "кинетични" военни действия, както и за събиране на разузнавателна информация и удари с дронове. Само една малка част е насочена към превенцията - насочва хората към пътя на екстремизма.
Шираз Махер от лондонския Институт за изследване на радикализацията на Кралския колеж вярва, че тази война е помогнала да породи много други проблеми в обществото днес.
„Ако погледнете на неща като по-широката Ислямска държава и Сирия и Ирак...,“ казва той, „тогава това подхранва степен на ксенофобия в Европа, която подхранва известна степен на подозрение и враждебност към мюсюлманите, което се превежда като неприязън към бежанците и бежанската криза, която беше резултат от Сирия. Така че можете да видите каскадна поредица от последици. Затова мисля, че е справедливо да се каже, че „Войната срещу терора“ далеч не е приключила в много отношения“.
Така че ще има ли някога край тази аморфна кампания? Ще достигнем ли момента на „Мисията изпълнена“, който да сложи край на така наречената война срещу терора? Малко вероятно е. Защото подобно на престъпността, тероризмът може да бъде сведен само до това, което служителите наричат "управляеми нива". И днес вече съществува нова заплаха, тази на крайнодесния екстремизъм, нещо, което вероятно ще вдъхне нов живот на това, което изглежда е война без край.
* Информация: Франк Гарднър, BBC. Превод: БГНЕС.
