Владимир Путин трябва да се страхува от Бърни Сандърс. С такова заглавие излиза британският вестник The Guardian, като коментира президентската надпревара в САЩ, която вече започна.
Изданието отбелязва, че стопанинът на Кремъл има осезаемо присъствие в предизборната кампания на САЩ. "От опасенията за руската агресия в чужбина до притесненията относно изборната намеса у дома, Путин се превърна във въпрос, на който се очаква всички кандидати за президент да имат категоричен отговор, особено след неуспешния импийчмънт на Доналд Тръмп, в който Демократическата партия се стремеше да направете така, че „всички пътища да водят към Путин“.
Според The Guardian важният контекст тук е свързан с помощта, която Вашингтон оказва на украинския народ.
Именно така възходът на Бърни Сандърс поражда опасения вътре в Демократическата партия. Сандърс отдавна е водещ привърженик на военната сдържаност и той води кампания на платформата за „отговорната външна политика“, която обещава да сложи край на „безкрайната война на Америка“. Въпреки речите си, в които сенаторът говори за престъпния авторитаризъм на Путин, сега се коментира, че неговото президентство би представлявало голям подарък за Кремъл.
Вестникът отбелязва също така, че повечето привърженици на военната конкуренция по същество не разбират естеството на властта на Кремъл - недоразумение, което води САЩ до провал, отново и отново, в опита си да сдържат Путин. Обещанието за външната политика в платформата на Сандърс е именно, че тя обръща обичайната стратегия надолу с главата, показвайки как правителството на САЩ може да използва вътрешната реформа като стратегия за подкопаване на авторитарната агресия на Путин в чужбина.
"За да има смисъл от тази стратегия, е необходимо да се видят трите стълба, на които почива режимът на Путин. Първият от тези стълбове са въглеводородите: огромните запаси от нефт и газ в Русия, които осигуряват големи приходи и дълбока политическа лоялност както в Русия, така и в цяла Европа. Понастоящем руската продукция от нефт и газ в момента е рекордно висока, генерирайки 44,4 млрд долара всяка година от страни като Германия, които до голяма степен разчитат на вноса на руски газ.
Вторият стълб на властта на Путин е корупцията. Русия днес е клептокрация, политическа система, която работи с подкупи за лоялни олигарси. Тъмните им пари, разбира се, не остават в Русия. Вместо това, те се разпространяват чрез огромната международната система на тъмните финанси - в Deutsche Bank и Danske Bank, в лондонски компании за недвижими имоти и американски кухи компании - купувайки вярност на режима по този начин.
И третият стълб е пропагандата: Путин и неговите съюзници активно се стремят да разпалят конфликти в чужбина, за да засилят националистическите лоялности у дома. От самото начало на мандата си Путин говори за насилието и агресията срещу руските „врагове“ - били те чеченци, украинци или американци - като стратегия за повишаване на собствената му популярност", припомня контекста британското издание.
Според изданието сега Сандърс се стреми да демонтира всеки от трите стълба в основата им. Вместо да задълбочава зависимостта на САЩ от нефт и газ, той насърчава „Зелена нова сделка“ с основни разпоредби за подкрепа на зелен преход отвъд границите на САЩ. Чрез стимулирането на декарбонизацията между съюзниците на САЩ в Европа и по света, Сандърс обещава да намали геополитическия ефект на Путин.
Вместо да пренебрегва незаконната финансова система, Сандърс се застъпва за програма на „корпоративна отчетност“ за закриване на данъчните убежища, премахване на анонимните кухи компании и стриктно регулиране на банките на "Уолстрийт", които улесняват потока на парични средства на клептократи по целия свят.
И накрая, Сандърс избягва мързеливата реторика за "Студената война" относно „руснаците“, която помага да се повиши легитимността на Путин у дома. Вместо това неговият подход е инфраструктурен, атакува възлите на незаконната финансова мрежа, а не отделните „лоши участници“, действащи в нея.
Агенция "Фокус" обобщава накратко изводите от материала на The Guardian: "Сандърс се отдалечава от антикварната парадигма на „външната политика“ - с ясното си разграничаване на вътрешната и външната политика. Той се цели в глобалната архитектура на клептокрацията, в която много американски фирми и притежатели на паспорти са съучастници, и изгражда връзки със социалните движения по света, които могат да послужат като съюзници в борбата срещу корупцията в държавата".
