Министрите на отбраната на 29-те държави членки на НАТО се събират в Брюксел на двудневна среща, в рамките на която за първи път ще обсъдят последиците от разпадането на Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), пише агенция "Фокус".
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще бъде направен още един опит за спасяване на споразумението между САЩ и Русия. Това ще се случи до месец август, когато изтича шестмесечния срок, след който САЩ ще излязат от договора. Това потвърди и Роуз Гьотемьолер, заместник-генералният секретар на западния отбранителен съюз. Тя бе категорична - вратата на дипломацията не е затворена. Вашингтон е готов да се откаже от излизането си от ДРСМО, ако Москва унищожи ракетите 9M729.
В същото време обаче Алиансът иска да започне планирането на мерките, които Организацията на Северноатлантическия пакт следва да предприеме в условията на прекратяване на ДРСМО. „Всички знаем, че договор, който се спазва само от една страна, не може да гарантира сигурността, така че САЩ, с пълната подкрепа на съюзниците си от НАТО, обявиха оттеглянето си. Това решение ще влезе в сила след шест месеца. Русия има последна възможност да действа отговорно – и ние я призоваваме да се възползва от тази възможност”, поясни генералният секретар на НАТО на пресконференция в навечерието на срещата в Брюксел. За пореден път той увери, че „НАТО не иска нова надпревара във въоръженията. Тя не е в ничий интерес“.
За Европа на дневен ред е деликатният въпрос за това как ще бъде гарантирана сигурността ѝ след разпадането на ДРСМО. „Ще обсъдим какви стъпки трябва да предприеме НАТО, за да се адаптира към ракетите на Русия. Но каквито и да са тези стъпки, те ще бъдат балансирани, координирани и отбранителни. Не възнамеряваме да разполагаме нови ракети в Европа", увери Столтенберг. „Не възнамеряваме да разполагаме нови ядрени оръжия с наземно базиране в Европа", потвърди и неговият заместник.
Мнозина обаче поставиха под съмнение изявленията, защото така и не бе пояснено дали те ще са валидни след няколко месеца, когато изтече срокът за излизането на американците от ДРСМО.
Друга тема на двудневната среща на министрите в Брюксел е увеличаването на разходите за отбрана на държавите членки. Очаква се в дискусиите по въпроса да бъдат белязани от голямо напрежение. Столтенберг заяви, че увеличаването на разходите за отбрана на европейските страни членки на НАТО и Канада, ще възлиза на 100 милиарда долара през следващата година. В същото време той призна, че не всички страни от Алианса ще изпълнят ангажиментите си за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП до 2024 г.
За европейските съюзници в Алианса въпросът за разходите за армиите също е чувствителен. Налице са опасения, че страните ще бъдат принудени да изразходват значително повече средства на данъкоплатците за отбрана, което може да доведе до социални конфликти през следващите години с нарастваща конкуренция за бюджетния пай.
В рамките на двудневния форум ще бъдат проведени и множество двустранни срещи. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар ще се срещне с американския си колега Патрих Шанахан. В работния график на турския военен министър са включени двустранни срещи с колегите му от Франция, Република Северна Македония, Черна гора, Италия и Грузия.
Важна ще бъде и срещата му с министърa на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис. Двамата военни, които – според слуховете – се радват на топли отношения, са натоварени със задачата да намерят практически начини за намаляване на напрежението между Атина и Анкара.
Очаква се Апостолакис и неговият турски колега да проучат начини за възстановяване на предишни мерки за изграждане на доверие или за адаптирането им към настоящите обстоятелства. Те ще обсъдят обмена на военни мисии на високо и ниско ниво и възможността за възстановяване на мораториума върху полетите в Егейско море.
Срещата на двамата бивши началници на генералните щабове на армиите ще бъде продължение на преговорите от миналата седмица в Турция между премиера на Гърция Алексис Ципрас и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Косово също ще следи с интерес срещата в Брюксел на фона на напрежението с Алианса, което възникна в резултат на решението на Прищина да наложи 100-процентови мита за внос на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина в страната.
В рамките на предстоящата двудневна среща в Брюксел, министрите на отбраната на страните-членки на НАТО ще обсъдят нивото на подкрепа, което организацията ще окаже на Косовските сили за сигурност (КСС) след трансформацията им в армия.
В навечерието на срещата генералният секретар на НАТО подчерта, че някои от членовете на Организацията на Северноатлантическия договор са разочаровани от решението на Прищина за митата, но и заради „ненавременното“ решение за трансформиране на КСС в армия.
„Те дадоха ясно да се разбере, че КСС трябва да спазват международните задължения, включително Брюкселското споразумение, което означава, че те няма да влизат в северната част на Косово без съгласието на НАТО и КФОР“, подчерта норвежецът. Съгласно думите му темата за Косово ще бъде включена в дневния ред на втория ден от разговорите в Брюксел.
„Все още не сме взели решение, но ще направим оценка на нивото на ангажираност на НАТО, тъй като няколко съюзници смятат, че решението за трансформация на КСС в армия се случи в неподходящ момент, а други от тях бяха разочаровани от митата", поясни норвежкият политик.
Генералният секретар на НАТО заяви, че независимо от преговорите за „степента на ангажираност към КСС", основният мандат на КФОР в Косово няма да се промени.
„КФОР е операция, която продължава 20 години и нейният мандат се основава на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Тя защитава всички хора и допринася за стабилността и в по-широкия регион. Това ще продължи и ще остане непроменено“, увери Столтенберг.
На срещата в Брюксел ще присъства и Радмила Шекеринска – министърът на отбраната на югозападната ни съседка, която официално вече се нарича Република Северна Македония. Протоколът за членството ѝ в НАТО бе подписан миналата седмица.
