Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Какво става: Германия затяга колана с държавните пари и има турбуленция

08 юли 2023, 18:59 часа • 6808 прочитания

След десетилетие на увеличаване на разходите, германското правителство прие планове за съкращаване на бюджета си за следващата година с 30,6 милиарда евро, засягайки области от здравеопазване до грижи за деца и обществен транспорт, което предизвика ожесточени политически битки в управляващата коалиция и в политическото разделение 

Нарастващият публичен дълг следствие от пандемията от коронавирус и енергийната криза, предизвикана от войната на Русия с Украйна, означава, че драстичните съкращения вече са неизбежни, каза министърът на финансите Кристиан Линднер. Той настоя, че страната ще се върне към по-строги фискални политики, които зачитат конституционно заложената дългова спирачка на страната, която ограничава разходите.

"Ние сме едва в началото на фискалния обрат", напомни Линднер. „Трябва да освободим държавата от дългове, без да натоварваме хората и бизнеса с повече данъци.”

Намаляването на данъчните приходи, показва, че Германия е изпаднала в рецесия и допълнително намалиха пространството за маневриране на Линднер. Съкращенията ще засегнат всички министерства с изключение на отбраната, на труда и социалните грижи.

Плановете вече доведоха до ожесточени спорове между политици от трипартийната управляваща коалиция на социалдемократите (SPD) на канцлера Олаф Шолц, Зелените и Свободната демократическа партия (FDP) на Линднер.

Шолц излезе да се "бие". „Бюджетът, разбира се, е предизвикан от факта, че мнозина са свикнали през последните години с големите разходи", каза той пред депутатите в Берлин. Но "сега отново ще съставим бюджети, които не се опитват да се борят с кризите с тези допълнителни средства, финансирани с кредити, но които са насочени много конкретно към бъдещето на нашата страна." Още: Анализ: Германия гледа с едно наум на плана на ЕС за конфискуване на руски активи

"Спирачка на бъдещето"

Профсъюзите разкритикуваха предложенията. Настояването на Линднер за връщане към дълговата спирачка, която ограничава вземането на заеми на част от БВП, поставя „спирачка на бъдещето“, особено във време на множество предизвикателства като „зеления преход” и социалните въпроси, счита Щефан Кьорцел от Германската федерация на синдикатите.

Съкращенията са много по-големи от първоначалните цифри от 18 до 22 милиарда евро, която министърът на икономиката от "Зелените" Робърт Хабек спомена миналия месец.

Въпреки това правителството все още планира 16,6 милиарда евро нов дълг през следващата година - максималната сума, която е позволена при дълговата спирачка. Парламентът ще бъде помолен да одобри бюджета за следващата година през есента.

Зелените са особено разстроени от бюджетните съкращения, наложени от социалния министър Лиза Паус, според които правителството трябва да намали щедрото обезщетение в Германия, позволяващо на двойките да вземат до 14 месеца родителски отпуск.

Спорът ескалира толкова много през последните дни, че депутати от Зелените и FDP споделиха поверителни правителствени писма в Twitter в опит да покажат кой трябва да бъде виновен за съкращенията. От своя страна Линднер използва Twitter, за да каже на Паус, че е можела да направи спестявания и в други области. 

Въпреки че само високоплатените домакинства с годишен доход над 150 000 евро ще бъдат засегнати от съкращенията и вече няма да имат достъп до надбавка за отглеждане на дете, Зелените са критични, защото се опасяват, че това ще намали броя на мъжете с високи заплати, които си дават почивка от работа, отделяйки повече време за грижите по децата.

Опозицията също атакува плана. Марио Чая, генерален секретар на дясноцентристката ХДС, говори за „шамар в лицето на работещите родители, който създава де факто двукласово общество сред трудолюбивите семейства“. Още: Ето какво се оказа: Всеки втори в Германия мисли ислямофобски

Шолц подчерта, че неговото правителство остава ангажирано с изпълнението на един от ключовите проекти на Зелените - основна помощ за деца от домакинства с ниски доходи, планирана да бъде въведена през 2025 г., но финансирането все още не е сигурно. 

Друг силно засегнат сектор е здравеопазването. Карл Лаутербах, министърът на здравеопазването, обяви, че неговият сектор ще отмени държавната субсидия при застраховка за дългосрочни грижи, пише Politico.

Образование, влакове, отбрана

Други области, засегнати от сериозни съкращения на разходите, включват образование, което ще намали способността на правителството да финансира студентски фондове, и транспорт, което означава, че Берлин може да осигури по-малко пари за обновяване на „болната” железопътна мрежа на страната. 

Германският железопътен оператор Deutsche Bahn заяви, че се нуждае от 45 милиарда евро свежи пари до 2027 г. за подобрения и за подготовка за увеличаване на броя на пътниците - цел на правителството, тъй като Германия иска да насърчи железопътния транспорт, за да намали въглеродните емисии. Бюджетните планове на Линднер обаче предвиждат само около 12 милиарда евро за годините 2024-2027.

Въпреки че правителството планира да използва специален фонд за климата, за да налее повече пари в железопътния сектор, не е ясно дали този фонд ще има достатъчно финансова мощ, за да задоволи нуждите на Deutsche Bahn, като се има предвид, че се използва и за плащане на други нужди, като например 10 милиарда евро субсидия за нов завод за чипове на Intel в Източна Германия.

Бюджетът за отбрана на Германия ще бъде пощаден от съкращения през следващата година и ще се увеличи леко от 50 милиарда до близо 52 милиарда евро. Прогнозите обаче са, че това увеличение ще покрие само увеличените разходи поради инфлацията и няма да е достатъчно за плащане на спешно необходими инвестиции за засилване на военния капацитет на Германия на фона на войната на Русия в Украйна и обявената от Шолц промяна във външната и отбранителната политика Zeitenwende. Още: Welt: Германия може да бъде изправена пред бунтове като тези във Франция

За момента Шолц отстоява, че правителството ще използва специален фонд от 100 милиарда евро за въоръжение, за да изпълни целта на НАТО да изразходва най-малко 2% от БВП за отбрана от следващата година.

И все пак още не е ясно как Германия иска да изпълни целта на НАТО от 2%, след като този специален фонд започне да се изчерпва от 2026 г. 

„Моля, попитайте (министъра на отбраната) Писториус как иска да спази ангажиментите към НАТО“ с тези бюджетни планове”, настоява Кристиан Мьолинг от Германския съвет за външни отношения. 

Шолц твърди в парламента, че в по-дългосрочен план „трябва да финансираме тези разходи (за отбрана) от (редовния) бюджет“.

Автор: Ханс фон дер Бурхард

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес