С формацията на Кирил Петков и Асен Василев се случи нещо особено: бе разделена от две фази.
Първата: В началото служебният кабинет, на който в голяма степен двамата бяха основни мотори, трупаше куп суперлативи и политическите анализи гледаха на тях със значително доверие. Общото настроение бе: партиите на протеста се провалят в задачата си, но в служебния кабинет има двама, които могат да свършат по-добре тяхната работа. Само че, ето ти неприятности, те са си залостени в служебния кабинет и не могат да се разгърнат в политическа платформа и да получат изборно доверие. Колко хубаво би било, ако например не се мъчим да проумеем образи като Николай Василев и Петър Илиев, и вместо тях именно Кирил Петков и Асен Василев задават дневния ред - това бе общото настроение.
Втората фаза: Петков и Василев обявиха, че ще участват на изборите. И моментално към тях се изсипаха разнообразни съмнения. Например: какво значи "десни инструменти и леви цели"? Дали ще вземат гласове от ДБ, БСП или пък Слави Трифонов? Не са ли прекалено наивни и не става ли дума за един много плосък sugar face експеримент, който допълнително ще вгорчи следизборната ситуация? Дали тоя Харвард не е неприложим в балкански условия, и не трябва ли балканските условия да се променят от балкански субекти, понеже вече имахме такъв начело на държавата от над 10 години и той се доказа в много ширини и висоти: а накрая пожела сам да слага ред в хаоса, понеже всичко извън него му прилича на анархия?
Налага се да бъдем убеждавани, че е много наивно Петков и Василев да говорят за почтеност и ликвидиране на корупцията. Това, съветват анализаторите, е утопия. Корупцията не може да се премахне и електоратът не трябва да допуска грешката да гласува за подобни недомислици. Той трябва да избере някой надежден, средно опитен кандидат, който например да се застъпва за средни нива на корупцията. Това се казва разумен човек. Едни средни нива на корупцията биха могли да гарантират благосъстояние, само да не прекаляват твърде много. Новият дневен ред трябва да има нещо от стария, за да не увисне като покрив без основи и да не се сгромоляса бързо от много пишман-майстори. Дайте ни средно опитен и средно корумпиран човек. С него ще се разберем средно добре, но повече не ни е нужно.
Нататък: какво собствено означават "десни инструменти и леви цели"? Това, съветват анализаторите, също е недомислица. Трябва ни задължително някой на фанатичния полюс, за да не ни обърква в принадлежността си. Ето, например Николай Василев искаше да постигне десен резултат с десни инструменти - като намали ДДС на 9%. Той нищо не каза за корупцията - беше умен, опитен човек, не говори глупости. Примерно може цели бизнес сектори да продължат да посивяват, но ние прилагаме деветте процента ДДС и малко остеритет, и в този тъмен десен тунел внезапно ще видите светлината на неминуем разцвет. Няколко теоретични положения могат да ни пренесат на отсрещния бряг, нищо, че от реката стърчат ръце, триони и ножовки, които правят на парчета лодката. Много по-добре беше когато БСП бяха леви на хартия и десни по плосък данък например. Дайте ни пак тези времена: когато с тъпи инструменти се постигаха тъпи цели. Тогава не се обърквахме.
За финал: макар и името на формацията да не е особено оригинално и да те спъва в тромавата абревиатура ПП ПП - "Политическа партия "Продължаваме промяната", ние не може да се доверим на подобна продължителност. Кирил Петков и Асен Василев стояха някак си много добре като епизодични герои и заявката им да останат задълго е малко объркваща - съветът е да ги възприемаме така. Напълно сигурно е, че всяко бързо очарование с времето предизвиква бавно разочарование. Те са длъжни да повтарят грешките на другите, а да не ги поправят. Това е дефиниция и дефицит. Живее се не в политическа продължителност, а в кръгов модел: само лицата се сменят за разнообразие. И така всичко е наред.
Автор: Райко Байчев
