Има една гнусна парабола.
Появява се човек, който започва да стряска всички. Публиката остава приятно изненадана, а властта силно угрижена. Този човек изглежда невъзможен по няколко начина. Започва да говори за големи риби по нешарански начин, културно и настоятелно разяснява за куп техни престъпления. Неща, които хем се знаят, хем никой не казва публично, понеже освен задкулисие има и предмълчание. Не се налага да питаш този човек КОЙ, защото има както смелост, така и добър словоред. Изречението му е изпълнено с много КОЙ подлози, на които отказва да е подлога. Разбира се, става дума за първите изяви на Кирил Петков и Българската банка за развитие. Тогава задкулисието не успя да измисли нищо по-креативно от това да го нарече Киро Харварда.
Киро "Харварда" по някакъв начин трябваше да предизвика присмехулна реакция. Един вид - ти си чужд на нас човек, тоя Харвард ти е объркал главата, тук нещата не стават така. На матурата по българските свинщини тая харвардска диплома веднага я късаме, тук всички сме завършили с ШЕС НУЛА НУЛА висшето образование на корупцията. Нашите изпити са обществени поръчки, които си разпределяме сами едни на други, после си връщаме процент едни на други, след това правим ремонт на ремонта, от който заделяме нов процент и така до края на света, но не и до края на ремонта. Киро Харварда го няма в целата схема. И го няма, защото в Харвард не са го научили на елементарни правила на политиката - влизаш, за да крадеш и не излизаш, докато не умреш.
Киро Харварда обаче взема да става все по-настоятелен. Започва да става критичен както към властта, така и към опозицията и в един момент му искат оставката отвсякъде. Не просто от ГЕРБ, но и от "Има такъв народ", които още от проходилката се опитват да трупат престиж по всевъзможно грешни начини. Как така Трифонов, на фона на всички усилия, референдуми и статуси, ще има по-малък авторитет от този внезапно озовал се в политиката харвардски човек? Опозицията не може да прости подобно нахлуване в нейното поле.
Минава време и се оказва, че присмехулният опит с "Харварда" въобще не работи. Напротив, за разлика от тежкия апломб на "Има такъв народ", при който всеки нов човек се обявява със "завършил е едисикой университет и знае осемнайсет езика", пък после виждаш в студиото, че е гола вода дори с българския, за разлика от всичко това Киро Харварда продължава да стои изключително добре и да не се огъва.
Тогава на помощ идва Киро Канадеца. Тоест - формална атака на ГЕРБ, в която това, че Кирил Петков все още има канадско гражданство се оказва конституционна пречка за това той да е във властта. Забележете какво казва Даниел Митов, премиерското предложение на Борисов - "Ако трябва да избираме между светъл лъч и Конституцията, избираме Конституцията." Изумителен избор: за малко да си спомня как Борисов искаше Велико народно събрание и Нова конституция, понеже толкова много държеше на нея, но ето - не си спомних. Не ме озари светлият лъч на спомена. Сега остава Киро Канадеца да бъде прогонен. За да може от Канада по-бързо да стига до Харвард и там, нещастен и клет, да чете български сайтове, от които да разбира как българската политика продължава без него, а той е обявен завинаги за изгнаник. Не може Киро Канадеца да е в българската политика - той трябва да е чистак-бърсак български гражданин, за да може други чистаци-бърсаци български граждани и най-вече фирми да продължават да забърсват цялата държавна пара.
В крайна сметка обаче, "лошият материал" не е нито от дебили, нито от идиоти; нещо, което не можем да кажем със сигурност за материала вътре в ГЕРБ. Какво очакват от Борисовата партия? Електоратът, смълчан от неудобство, да завика - ей как се подлъгахме, как се подведохме и го харесахме тоя човек, пък той се оказа, че имал и канадско гражданство. Ние си искаме изцяло български граждани за министри - такива като Валери Симеонов за вицепремиери, такива като Иван Гешев за главни прокурори, истински, хубави, документирани български граждани, а не джендъроканадски номера. И всички да се отрекат до трети петли от икономическия министър, за да залеят с народна любов Даниел Митов, който никак не прави впечатление на геополитически зависим човек и никак не прави впечатление на банален суфльор на всички глупости на Борисов.
Нека ни прощава Киро Канадеца. Харвард можехме да преглътнем. Но Канада вече не. Да живее Конституцията. Угасяйте светлите лъчове. От тях - ако щеш по Платон - болят очи.
Автор: Райко Байчев
