Г-н здравен министър, кога ще Ви е удобно да подадете оставка?

Ако някой очаква да поискаме оставката на здравния министър, не е познал. Това заяви председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров в ефира на Нова телевизия.

Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?

Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита

Киров направи изказването, след като разказа за писмо до НЗОК и Българския лекарски съюз, подписано от Ананиев, в което се изразява недоволство от работата на личните лекари по отношение на коронавируса – не проследявали активно заразата, трябвало и проби да набират. Това недоволство излиза в светлината на изрично повтаряното – ако се съмнявате, че сте пипнали коронавирус, обаждайте се на личния си лекар по телефона, не ходете при него лично. Но, от думите на Киров, излезе, че Ананиев бил подведен – един вид не знаел какво подписва, и цялата работа е опит да бъде създадено напрежение.

Чудя се трябва ли министър да е човек, който не гледа какво подписва? Или който поне няма доверие на тези, които пишат документи и му ги носят да подписва? Вие как мислите – трябва ли такъв човек да е министър?

И ако не стига, да вземем да броим колко заповеди на Ананиев в рамките на извънредното положение бяха преправяни. Последната е тази за имунизациите и плановия прием. Последна засега, да уточня. Отсега признавам, че не мога да броя дотолкова, че да изброя всички противоречия по заповедите на Ананиев.

Още: Не иска да е част от мафиотското управление: Атаката срещу Петков няма да спре дотук

Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало

Всъщност, оставката на Ананиев наистина е излишна – защото, по мое мнение, той е кукла на конци. А лекари като д-р Киров е хубаво да си помислят много добре искат ли всъщност за здравен министър човек, който не знае или не гледа какво подписва и който редовно трябва да оправя издадени заповеди, защото всяват хаос! Ако искат, само ще превърнат едни подозрения към сериозен процент от еталона на лекарското съсловие у нас в реалност - поне в моите очи!

Автор: Ивайло Ачев