Без значение дали става дума за дългосрочен наем на апартамент, отдаване на стая на морето или друго помещение, всеки човек в даден етап е „опирал“ до употребата на думата „хазайка“.
Светът се променя, езикът също. Днес пишем все по-рядко на ръка, имаме възможност да използваме онлайн редактори, които “поправят” текстовете ни и сякаш забравяме основните правила за правопис в българския език.
Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като:
думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Светът се променя, езикът също. Днес пишем все по-рядко на ръка, имаме възможност да използваме онлайн редактори, които “поправят” текстовете ни и сякаш забравяме основните правила за правопис в българския език.
Без значение дали става дума за дългосрочен наем на апартамент, отдаване на стая на морето или друго помещение, всеки човек в даден етап е „опирал“ до употребата на думата „хазайка“.
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като:
думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Без значение дали става дума за дългосрочен наем на апартамент, отдаване на стая на морето или друго помещение, всеки човек в даден етап е „опирал“ до употребата на думата „хазайка“.
Светът се променя, езикът също. Днес пишем все по-рядко на ръка, имаме възможност да използваме онлайн редактори, които “поправят” текстовете ни и сякаш забравяме основните правила за правопис в българския език.
Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Богат и труден е езикът ни, но това далеч не е оправдание да допускаме груби правописни грешки и да не знаем как се пишат родните думи.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като: думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Подобно на някой и някого, употребата на „който“ и „когото“ също е не по-рядко обект на грешки, допускани в писмената и устната реч.
Правописът на думи в българския език, съдържащи удвоени съгласни, е сред най-често допусканите грешки. На какво се дължи това?
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Членуването е третата най-честа грешка, допускана от българите по отношение на родния ни език – сочи проучване на БАН и СУ „Св.
