Правописът на думи в българския език, съдържащи удвоени съгласни, е сред най-често допусканите грешки. На какво се дължи това? Трудно правило, липса на правила? Не, разбира се. Правилото за изписване на думи, съдържащи удвоени съгласни, като например правилото за изписване на думи с двойно „нн“, е повече от категорично, елементарно и е без изключения. Като добавим и факта, че се изучава още в първите училищни години, което означава, че е лесно и разбираемо дори за най-малките, то продължава да ни учудва фактът, че много хора допускат грешки и се колебаят кога се пише двойно „н“.
Употреба на двойно „н“
Ако се колебаете кога се пише двойно „н“, припомнете си правилото, което гласи, че съгласната „н“ се удвоява във формите на онези прилагателни, които в нечленуваната форма за м.р. ед.ч. завършват на –нен.
Пример: конен спорт – прилагателно име, мр.р., ед.ч, завършва на -нен, което ще рече, че в останалите форми на това прилагателно име имаме двойно „н“ – конни, конна, конните и т.н.
Когато към формата на прилагателното за м.р. се добави окончание или определителен член, гласната е от наставката -ен изпада и се получава това толкова често грешено двойно „нн“.
На 100% ли се прилага това правило, изучавано още в ранните ученически години? Всъщност то би ни свършило работа в 99% от случаите и в училище се използва именно то. Останалият 1% от случаите ни изненадват и привличат вниманието ни едва като възрастни, като ни карат да се колебаем кога се пише двойно „н“ и кога единично или пък защо сме сгрешили в изписването на дума, съдържаща удвоена съгласна.
Топ 20 на най-често допусканите правописни грешки
Нека да разгледаме един пример, използвайки прилагателното болезнен. Въпреки че то завършва на –нен и по правилото, което припомнихме, би следвало във формите да се появи двойно „нн“, правилното и коректното изписване на формите болезнена, болезнени и т.н. е с едно „н“, а не болезненна, болезненни и прочие. Защо се получава така? Вероятно защото просто сме забравили част от правилото, свързано с това кога се пише двойно „н“ и кога единично.
Пропускаме, че то има и продължение – „и когато гласната „е“ изпада от наставката -ен“. Тоест цялото правило гласи: „Съгласната „н“ се удвоява във формите на прилагателното име за среден, женски род и множествено число на онези прилагателни, които в нечленуваната форма за м.р. ед.ч. завършват на –нен и когато гласната „е“ изпада от наставката -ен“. Така написано, това правило няма изключения и елиминира напълно колебанията ни кога се пише двойно „н“ и кога единично.
Оказва се, че грешките, които се допускат при изписване на двойно „н“, са свързани не с непознаване на правилото като цяло или с някакви изключения, а с пропускане на една малка, но важна част от него. Припомняйки ви я сме уверени, че рискът за допускане на грешки и редуциран до минимум, с по-голяма лекота ще решавате кога се пише двойно „н“ и много по-рядко ще се колебаете в правописа на прилагателни имена, съдържащи удвоени съгласни.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Други възможности за грешки
Съществува и друг риск да се допуснат грешки обаче. Този риск е свързан с непознаване на формата на прилагателното име за м.р., ед.ч. и употреба на погрешна форма. Ако се чудите как е възможно това и какво имаме предвид, припомнете си, че не са единици хората, които вместо фин вкус, казват финен вкус. Така се появява това търсено –нен и се изписва погрешно финна дама вместо фина например. Да, именно фина е правилната форма, макар да звучи странно и погрешно на мнозина.
Правописът в родния език е труден и невладеенето на едно правило или непълното му владеене, както и погрешното владеене на дадена форма на думата, създават предпоставки за множество грешки, които могат да бъдат избегнати с по-богати, пълноценни знания и по-често припомняме на правилата.
